Фиксирани договори за газ ограничават ценовия риск за България

Как конфликтът в Близкия изток влияе на пазарите

Блокада или напрежение около Ормузкия проток оказва силно влияние върху цените на енергийните суровини в световен мащаб, въпреки че Европа не е пряко зависима от всички доставки през този маршрут. Д-р Петко Трухчев, енергиен анализатор и преподавател по енергийна политика в УНСС, посочи в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова, че конфликтът в региона променя търсенето и разпределението на ресурси.

Той обърна внимание, че Китай, който е бил най-големият купувач на ирански петрол, вече се конкурира с Европейския съюз за доставки. При наличие на по-изгодни оферти за втечнен природен газ (LNG) танкерите могат лесно да насочат товарите към Азия, което в крайна сметка повишава търсенето и цените в Европа.

Ситуацията в България

По думите на Трухчев енергийната уязвимост на България следва континенталните тенденции — страната внася значителна част от енергията си и зависи от международни доставки. В същото време България има предимство по отношение на природния газ: около половината от потреблението се задоволява чрез доставки от Азербайджан по дългосрочен договор с фиксирани цени. Останалата част се доставя от международните пазари и преминава през LNG терминала в Александруполис.

Това разпределение осигурява до някаква степен защита, но излага страната на риск при резки международни колебания, особено ако част от поръчаните доставки бъде пренасочена към по-високоплатежни пазари в Азия.

Предложени мерки и регулаторна роля

Според Трухчев една от възможните стратегии за ограничаване на негативните ефекти е сключването на повече дългосрочни договори с фиксирани цени, вместо да се разчита на спот пазара, където цените са волатилни и доставките могат да бъдат променяни в кратък срок.

Относно евентуални компенсации за потребителите експертът смята, че в настоящия момент е рано за такива мерки. Ако обаче конфликтът в Персийския залив се задълбочи и цените на енергията значително се покачат през летния сезон, общественият натиск за компенсаторни механизми може да нарасне.

По-неотложна според него е ролята на държавата в регулаторния контрол: да следи цените, на които се внасят горивата, как се преработват и как достигат до крайния потребител, за да се предотвратят нецелесъобразни завишения и злоупотреби.

Енергийна сигурност и въглеродна неутралност

Текущите кризи отместиха фокуса към енергийната сигурност и достъпността на източниците. Трухчев напомни, че е необходима геополитическа координация и по-нататъшна диверсификация на доставките и маршрутите, за да не се допусне нова форма на зависимост. Той посочи пример с реакцията на Европа след началото на войната в Украйна — континентът замени част от руските доставки с американски LNG и интензифицира развитието на възобновяеми мощности. В същото време съществува опасност от прекалено голяма зависимост от САЩ, чиито доставки на газ се очаква да заемат голям дял през следващите години.

За постигане на въглеродна неутралност Трухчев изтъкна необходимостта да има вече налични енергоизточници, които не генерират парникови емисии. Модернизация на инфраструктурата, намаляване на потреблението и развитие на възобновяеми източници са част от мерките, но и ядрената енергия стои като опция за постоянно производство с по-ниски емисии.

Отворени въпроси

Дискутирани бяха и въпроси като възможно ли е връщане към руски доставки на петрол, дали целите за въглеродна неутралност до 2050 г. са постижими и защо потреблението на изкопаеми горива не намалява — теми, които според Трухчев ще останат в центъра на публичния дебат, ако геополитическата нестабилност продължи.