Езерата са застрашени от навала на сладководна мегафауна

Обобщение на изследването

Изследователи в Берлин са идентифицирали 93 вида „мегафауна“ сред сладководните животни, които са пренесени извън естествения си ареал и увреждат новите екосистеми. В доклада се посочва, че големите видове, включени в изследването, представляват сериозна заплаха за здравето на езерата по света, като вредите често са дългосрочни и мащабни.

Как и защо големите видове се разпространяват

За разлика от по-дребните организми, които често попадат в нови води случайно — чрез корабни корпуси или пренасяне от птици — едри сладководни животни най-често са въведени умишлено. Мотивите за това са предимно икономически: видове са пренасяни за риболов, аквакултури или с цел подобряване на промишлени улови. Проучването обаче показва, че предполагаемите ползи често са придружени от сериозни негативни ефекти.

Ползи срещу вреди

От 59-те неместни големи сладководни животни, за които са отбелязани ползи, при 26 е документирано и отрицателно въздействие — почти половината. Това се отнася главно до едри видове риби като шаран, сьомга и сом, които въпреки икономическите ползи променят хранителните вериги, конкурират местните видове и в някои случаи довеждат до тяхното изчезване.

Мащаб и данни от изследването

Изследването отчита общо 216 вида с тегло 30 килограма или повече, а въведените и инвазивни сред тях съставляват близо 43 процента от тази група. Данните са събрани и обработени от Института за сладководна екология и вътрешни риболовни ресурси „Лайбниц“ (IGB), а резултатите са публикувани в научното списание One Earth. Авторите посочват, че това представлява първата глобална оценка на проблема за сладководната мегафауна.

Последици за общности и екосистеми

Бързото разпространение на някои хищници води до срив в популациите на местни риби, загуба на поминък за рибарите и влошаване на хранителната сигурност. Един описан пример е хищник, който може да достигне до 200 килограма — неговата инвазия е унищожила местни рибни популации и е довела до увеличаване на хроничното недохранване сред децата и майките в засегнатите общности.

Илюстративен случай: нилският костур

Като конкретен пример учените посочват нилския костур (Lates niloticus), който е бил въведен в езеро Виктория през 60-те години с цел развитие на риболовната индустрия. Вместо очакваното подобрение, видът е довел до сериозни екологични промени и социално-икономически проблеми за местните населени места.

Географско разпространение

Според изследването въвежданията на големи сладководни видове засягат 142 страни и региона на всички континенти с изключение на Антарктида. Страните с най-много регистрирани въведени видове са Съединените щати – 52 вида; следват Китай с 28, Канада с 23, Русия с 19 и Белгия с 18. Германия е непосредствено след тях със 17 инвазивни вида.

Заключение

Резултатите показват, че навременните оценки и контрол на умишлените въвеждания са от ключово значение за запазване на сладководните екосистеми и за защита на зависещите от тях общности. Първата глобална картография на сладководната мегафауна подчертава нуждата от по-строги мерки при преместване и използване на едри животни в нови водни среди.