Атанасов предлага разширяване на френския ядрен чадър над България

Атанасов предложи Франция да разшири своя ядрен чадър и над територията на България, заяви председателят на ДСБ в кулоарите на парламента. Според него страната трябва да отстоява своя интерес по този въпрос, а заместник‑президентът Йотова да бъде включена в преговорния процес с президента Макрон.

Декларацията бе направена пред журналисти в сградата на Народното събрание, където Атанасов, който е и депутат от ПП‑ДБ, уточни, че идеята за разширяване на защитата е била поставена като предложение към българските и регионалните заинтересовани страни. Той посочи, че подобна стъпка би трябвало да бъде разглеждана като инструмент за гарантиране на националните интереси.

Атанасов отбеляза необходимостта от пряко участие на високо равнище в разговорите с френската страна. По думите му присъствието на г‑жа Йотова в преговорите с Макрон би дало възможност на България да защити ясно своите позиции и да участва в обсъждането на детайлите по евентуалното покритие от ядреното разполагане.

Контекстът и настояванията

Депутатът допълни, че настоящата обстановка в Близкия изток е изключително променлива и изисква постоянен мониторинг от страна на държавните институции. Поради това той предложи да се учреди постоянно действащ ситуационен център, който да работи денононощно и да осигурява навременна оценка на рисковете.

В рамките на своите изявления Атанасов настоя службите да подават непрекъсната информация към този център, за да може политическото и военното ръководство да взема решения на база актуални данни. Той аргументира необходимостта от такъв механизъм с динамиката на международните събития и евентуалните преценки за сигурността на страната.

Какво предлага Атанасов

Основните елементи на предложенията, озвучени от Атанасов, са следните:
– обсъждане на възможността френският ядрен чадър да бъде разширен и да включва България;
– ангажиране на вицепрезидента (г‑жа Йотова) в преговорите с президента Макрон, за да се гарантира представяне на българските интереси;
– създаване на 24/7 ситуационен център за наблюдение на развитието в Близкия изток и на други потенциално кризиогенни региони;
– осигуряване на постоянен поток от информации от различните служби към центъра.

Атанасов подчерта, че тези мерки не са израз на паника, а на прагматичен подход за управление на рисковете. Той апелира институциите да обсъдят идеите и да предприемат необходимите стъпки за реализирането им, ако се прецени, че е в интерес на националната сигурност.

Реакции и следващи стъпки

В изказването си Атанасов не навлезе в детайли относно формата на евентуалните преговори с френската страна или конкретните гаранции, които би трябвало да се търсят. Той обаче бе категоричен, че българското участие в дискусиите трябва да бъде ясно и целенасочено.

Отговорът на останалите политически партии, както и евентуалните официални контакти с френските власти, бяха оставени като последващи действия. Според Атанасов следващите стъпки са свързани с политическо обсъждане и координация между институциите, за да се прецени приложимостта и обхватът на предложените мерки.

В изявлението в кулоарите Атанасов апелира за бързи и координирани усилия от страна на изпълнителната и законодателната власт, както и за засилване на информационния обмен между службите, за да се осигури адекватна готовност при промяна на събитията в международния климат.