Как телефонен разговор на 23 февруари отключи решението за удар

Ключовият разговор

Телефонен разговор между израелския премиер Бенямин Нетаняху и американския президент Доналд Тръмп на 23 февруари бе определен като решаващ момент в развитието на събитията в Близкия изток. По време на разговора Нетаняху информирал Тръмп, че върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, ще се срещне в Техеран в събота сутринта с най-близките си съветници. Израелската оценка била, че това събиране дава възможност групата да бъде елиминирана с един удар.

Реакцията на Вашингтон и разследване от ЦРУ

След съобщената информация американският президент възложил на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) да провери получените данни. В хода на проверките ЦРУ потвърдило, че посочените лица действително ще са на едно място и че трябва да се възползват от възможността, според източници, запознати с процеса.

В същото време американски официални лица разказват, че докато подготовките за евентуален удар напредвали, Тръмп взел „съзнателното решение“ да не споменава Иран подробно в речта си за състоянието на нацията на следващия ден. Обяснението било притеснение, че ако Хаменей бъде предупреден, той може да се укрие и да избегне опасността.

Женева и краят на дипломатическите надежди

В четвъртък – деня, в който представители на Тръмп се срещнали в Женева с ирански преговарящи – ЦРУ вече било уверено в съдържанието на разузнавателната информация. След срещата в Женева пратениците информирали президента, че преговорите не водят до напредък. Според представената им оценка, „Ако решите, че искате да продължите с дипломацията, ние ще окажем натиск и ще се борим за постигане на споразумение. Но тези хора ни показаха, че не са склонни да сключат споразумение, с което вие да сте доволен.“

На следващия ден, след като преценил, че дипломатическите опити не дават резултат и че информацията за мястото и времето на срещата е надеждна, президентът дал заповед за удара.

Планиране, бързане и общественото мнение

Според описанието на ситуацията първоначалният план между САЩ и Израел бил ударът да бъде извършен в края на март или началото на април, за да има време американското правителство да подготви общественото мнение. Въпреки това източници посочили, че Нетаняху оказал натиск за ускоряване на операциите, тъй като ирански опозиционни лидери, които се намирали в нелегалност, били изложени на риск да бъдат убити от режима.

В тази връзка един от американските служители отбелязал: „Не подготвихме почвата (в общественото мнение) предварително толкова добре, колкото бихме могли, защото възможност се появи много бързо.“

Последици и значимост

Разговорът от 23 февруари и бързите последващи решения — възлагането на проверка на ЦРУ, решението да се пази информацията в тайна от публичните изявления и ускоряването на планирания удар — бяха представени като решаващи елементи, които променили хода на събитията в региона. Комбинацията от разузнавателни данни, дипломатически неуспехи и стратегически решения наложила бързи действия от страна на Вашингтон.

Този ред от събития подчертава как еднократна разузнавателна възможност и времеви прозорец могат да доведат до взимане на решения с големи геополитически последици, както и колко чувствителен остава балансът между дипломатически усилия и военни опции.