Тръмп вдигна залозите: целта е пълно унищожение на режима в Иран
Тръмп е преминал от натиск чрез дипломация към открита военна кампания срещу Иран. Операцията, наречена „Операция Епичен гняв“, има
Тръмп е преминал от натиск чрез дипломация към открита военна кампания срещу Иран. Операцията, наречена „Операция Епичен гняв“, има за цел не само да обезвреди военните способности на Техеран, но и да доведе до сваляне на режима — амбиция, която прави вмешателството далеч по‑рисково и далекосрочно.
Цели и мотиви
Президентът никога не представи пред Конгреса ясни основания за нападението. В осемминутното си обръщение в Truth Social той посочи няколко мотивa: предотвратяване на непосредствена заплаха за САЩ (която, според текста, липсваше предвид очакваното подновяване на ядрените преговори), окончателно премахване на иранската ядрена програма, унищожаване на балистичните ракети и техните производствени линии, разгром на армейските сили и на способността на Техеран да подкрепя прокси групи в чужбина, ликвидиране на флота, отмъщение за ирански атаки срещу американски военнослужещи през последните 47 години и спиране на продължаващите репресии срещу собствения му народ.
Най‑амбициозната и решаваща цел бе смяната на режима — според автора, само при падането на върха всички останали цели биха имали смисъл и устойчив ефект. Без промяна на ръководството атаките могат да отслабят или забавят иранските програми, но не и да ги прекратят за постоянно.
Смъртта на Хаменей и вътрешна криза
Този възможен изход доби допълнителна тежест след потвърждение от иранската държавна телевизия в неделя за смъртта на върховния лидер аятолах Али Хаменей. Авторът описва, че Хаменей и управленската върхушка са загубили подкрепа у дома и в чужбина, а Революционната гвардия и елитът на режима са изчерпали възможността си да управляват и да решават дори основни икономически проблеми.
Според текста гвардията е убила хиляди, може би десетки хиляди собствени граждани в опит да запази властта — факт, който прави режима „враг на собствения си народ“, и би могъл да увеличи вътрешните напрежения при военен натиск.
Неизвестни последици и военни рискове
Въпросът остава колко от иранското ръководство, освен Хаменей, са били ликвидирани при първите удари и дали нанесените щети на пусковите установки за балистични ракети са достатъчни за премахване на значителната заплаха за американски бази и персонал в чужбина. Първични експлозии бяха съобщени в Бахрейн, където е базиран Пети флот на САЩ, и в Дубай. Израел обяви извънредно положение след засичане на приближаващи ракети.
Ескалацията подтиква Техеран към използване на всички налични средства в защита, тъй като режимът възприема конфронтацията като борба за оцеляване. Единствената оставаща неизвестна е колко щети може да нанесе Иран на САЩ и съюзниците и за какъв период.
Заплахи за трафика и енергийната инфраструктура
Не е ясно до каква степен Иран ще бъде способен да затвори Ормузкия проток, да потапя петролни танкери или да поразява слабо защитената петролна инфраструктура на съюзниците в Залива. Тези опасности обясняват и нежеланието на Саудитска Арабия, ОАЕ и други сунитски държави, които не симпатизират на Техеран, да се включат в американско‑израелската операция.
Възможна ваканция на власт и регионален хаос
Ако режимът падне, последиците за Иран и съседните държави едва започват. Страната има около 92 милиона души и големи малцинства, които биха могли да се възползват от празнината на властта. На 22 февруари пет ирански кюрдски групи създадоха „Алианс на политическите сили в Ирански Кюрдистан“, което предизвика тревога в Турция. Кюрдите — над 30 милиона в Иран, Ирак, Сирия и Турция — са сред най‑големите етнически групи без собствена държава и биха могли да реагират на възможност за самоопределяне.
Авторът припомня и предишните ангажименти на САЩ — 20 години в Афганистан, войната в Ирак от 2003 г. и военното вмешателство в Либия през 2011 г. — като предупреждение, че въпреки възможността за успех няма гаранция за контрол над последиците. И накрая: няма човек във Вашингтон, който да знае накъде води тази война.



