AI в медицината: диагностика, превенция и персонализация
В предаването „Футуризъм“ доц. д-р Светослав Ценов, изпълнителен директор на Astellas Pharma за България, Унгария, Румъния и Гърция и
В предаването „Футуризъм“ доц. д-р Светослав Ценов, изпълнителен директор на Astellas Pharma за България, Унгария, Румъния и Гърция и член на Управителния съвет на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България, разгледа реалните приложения и перспективите на изкуствения и генеративния изкуствен интелект в медицината. Разговорът с водещия Антон Груев акцентира върху ролята на AI в по-бързото развиване на лекарства, ранната диагностика и превенцията.
Ускорено разработване на лекарства и икономически ефекти
Ценов заяви, че въвеждането на AI може значително да скъси времето за разработване на нови терапии. Примерно, клиничните изпитвания, които традиционно продължават 10–12 години, биха могли да бъдат съкратени до периода между 1 и 5 години. Генеративният AI надхвърля анализа на данни, като предлага конкретни молекули и терапевтични цели, което променя подхода към откриването на лекарства.
Това ускорение има и пряко икономическо измерение — по-краткият път до ефективна терапия намалява разходите за разработване и осигурява по-бърз достъп до лечение за пациентите, посочи експертът.
Клинични изпитвания: по-бързо намиране на пациенти и дистанционно проследяване
Една от ключовите пречки пред клиничните изпитвания е подборът на подходящите участници. AI може да обработва огромни масиви биологични и клинични данни и да идентифицира хора, които отговарят на сложни включващи критерии. Това ускорява набора и повишава точността на подбор.
Освен това технологията дава възможност за дистанционно проследяване на участниците, което позволява хора да участват в изпитвания без да нарушават ежедневието си. Така се увеличава обхватът и представителността на събраните данни, което прави резултатите по-валидни и приложими.
Персонализирана медицина и поведенческо проследяване в реално време
Ценов постави персонализирането на лечението като най-голямия потенциал на AI. Той уточни, че това не се ограничава само до анализ на генетичния профил, а включва цялостен индивидуален подход към пациента. При хронични болести като сърдечната недостатъчност, например, в реално време могат да се следят параметри като тегло, пулс, кръвно налягане и задръжка на течности. На база на тези данни терапията може да бъде адаптирана преди пациентът да почувства влошаване.
Целта на тези технологии е предотвратяване на развитието на заболяване или прогнозиране на предстоящо влошаване, за да се реагира максимално бързо — това е същността на иновациите в медицината, подчерта гостът.
AI в образната диагностика и запазване ролята на лекаря
Изкуственият интелект вече намира широко приложение в образната диагностика като помощник на лекарите, включително и в България. Ценов отбеляза, че тези системи подпомагат диагностичния процес, но не заместват медицинските специалисти.
Лекарят остава водещ във взаимоотношението с пациента и при корекцията на грешки. Технологиите са подпомагащ фактор, който изисква от клиницистите да задълбочат познанията си относно съвременните цифрови инструменти.
Дигитални двойници и генни терапии
Една от футуристичните концепции, обсъждани в предаването, са дигиталните двойници — виртуални модели на конкретни пациенти, създадени от образни изследвания, лабораторни данни, биомаркери и медицинска история. Чрез тях могат да се симулират терапии и дози преди реалното им прилагане. По думите на Ценов тези модели вече се използват експериментално и в рамките на следващите 5–10 години могат да станат стандарт в някои области.
Освен това генните и клетъчните терапии, които преди изглеждаха като научна фантастика, навлизат в практиката. Ценов посочи ролята на CRISPR-Cas9 като инструмент за целенасочена корекция на дефектни гени чрез изрязване и замяна на неоптимален ДНК код, отварящ възможности за лечение на наследствени заболявания, някои форми на рак и потенциално елиминиране на HIV.
В предаването вижте още
Нов математически модел за движението на неправилни частици във въздуха, промени в солеността на южния Индийски океан, инструмент за подобряване на научни рецензии и проект за архивиране на данни в стъкло бяха част от другите теми в предаването.



