Китай купува злато, продава американски дълг и променя пазарите

Кризисната динамика на световните пазари остана висока въпреки очакваното по-спокойно време около празници като Китайската нова година и Рамазан, заяви пазарният анализатор Александър Александров в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков. След серия разговори в Женева и геополитическо напрежение около САЩ, Иран, Русия и Украйна, инвеститорите са в режим на повишена предпазливост, но без признаци за внезапно „чисто черен лебед“.

Рисковете и настроенията на пазара

Александров отчете засилен риск на пазарите, който кара трейдърите да променят позиционирането си. Въпреки това, европейските индекси показват неочаквана устойчивост — частично обяснявана чрез процеси, определяни от някои като дедоларизация. Анализаторът е предпазлив към този термин, но признава, че на ниво индекси широкият европейски пазар достига исторически върхове.

В същото време САЩ остават предпочитан регион за вложения според Александров, тъй като икономическите прогнози предвиждат растеж на щатския БВП приблизително два пъти по-бърз от този в Европа. Американските компании, особено в технологичния сектор, според него са по-издръжливи на външни шокове.

Европейският финансов сектор и консолидацията

Най-стабилният сектор в Европа остава финансовият. Европейските банки са показали силни резултати през последните години; строгите регулации и капиталовите изисквания, критикувани в миналото, са спомогнали за повишаване на устойчивостта в периоди на напрежение. Управлението на нетния лихвен доход и бързото прехвърляне на по-високите лихви върху кредитирането, съчетано с контролирани разходи за привличане на капитал, укрепиха сектора. Примери за консолидация и значими сделки включват ситуации около UBS и Credit Suisse и опитите на UniCredit за Commerzbank.

Фед, ликвидността и опасенията за QE

Една от водещите теми бе тихото вливание на ликвидност от Федералния резерв в размер на около 19 милиарда долара, което Александров определи като едно от по-големите подобни наливания — трето или четвърто най-голямо след COVID-19, но насочено към краткосрочни инструменти. Според него това не е рестарт на програми за изкупуване на активи (QE), а тактически ход за осигуряване на функциониране на инфраструктурата и ограничаване на разширяването на спредовете в напрегната пазарна среда.

Объркани макроикономически индикатори в САЩ за инфлация и БВП пораждат и спекулации за възможно покачване, а не понижаване, на лихвите — сценарий, който би бил „червен флаг“ за технологичния сектор и особено за компании, фокусирани върху изкуствения интелект.

AI, лихви и недостиг на компоненти

Компаниите, развиващи AI, изискват огромни инвестиции в инфраструктура и компоненти, за които има недостиг. Поемането на значителни дългове при високи лихви може да утежни развитието на сектора, особено ако приходите не настъпят скоро.

Слаб долар и пренареждане на капитали

Слабото представяне на долара предизвиква въпроси дали става дума за целенасочена валутна интервенция на администрацията на Тръмп или за структурни причини. Александров посочи, че след идването на новото ръководство международни инвеститори търсят по-голяма автономност, което доведе до пренасочване на капитали към Европа — не заради по-добра икономика, а по геополитически причини. Това отслабване на долара хванало неподготвени някои нехеджирани портфейли, а силното евро започва да натоварва европейския износ.

Златото, Китай и суровините

Златото остава в центъра на вниманието, но експоненциалният му ръст изглежда уязвим. Главният фактор зад поскъпването са масивните покупки от централни банки. Според Александров Китай се превръща във втория най-голям притежател на физическо злато след САЩ, като в същото време намалява експозицията си към американския държавен дълг почти наполовина и пренасочва средства към злато. Това показва стремеж към по-голяма финансова независимост в контекста на охлаждане на отношенията със САЩ.

По отношение на петрола очакванията са цените да останат в рейндж, като краткосрочните скокове се дължат на рискова премия — например затварянето на Ормузкия проток заради ирански учения — а не на структурен дефицит. САЩ разполагат със солидни резерви, а забавянето на китайския растеж до нива около 3–4% не предполага агресивно нарастване на търсенето.

Къде да търсят инвеститорите възможности

Александров посочва дефанзивни сектори в Европа като здравеопазване, фармация и химическа индустрия за потенциално привлекателни вложения. Компании като Bayer бяха споменати като пример за динамика в тези сектори.

Според анализатора световната търговска архитектура бавно се пренарежда от по-отворена глобална система към по-малки, по-независими блокове, което вече се отразява в пазарните реалности.