Галина от Донбас: Ако можех, щях да разкъсам Путин със собствените си ръце

Галина Попрядукина, 65 г., живее в малко селище в централна Украйна, далеч от родния си Времивка в източния Донбас, който към момента е под контрола на руските сили. Нейният житейски път отразява бавното, но упорито напредване на руската офанзива и тежките последици за цивилното население.

Три пъти напускала дома си

Попрядукина е напускала дома си три пъти, след като руската армия постепенно навлязла по-навътре в източните райони през четирите години на конфликта. Тя разказва, че на 24 февруари 2022 г. — в първия ден на инвазията — докато доела крави заедно с приятелка, ракетите започнали да падат и тя по настояване на сина си се принудила да напусне имота си, оставяйки добитъка, който бил жизненоважен за оцеляването ѝ.

След няколко месеца в западна Украйна тя се върнала в Донецка област през лятото на 2022 г., но през март миналата година отново трябвало да напусне заради нова офанзива. Когато руските сили продължили към западните части на Днепропетровска област, тя отново се преместила и в крайна сметка получила изоставена, разнебитена къща в селището Дзензеливка в централната част на страната, предоставена ѝ от украинските власти.

Семейни трагедии и постоянен страх

Галина е обсебена от съдбата на двамата си синове. Единият бил на лечение в болница в обсадения Мариупол по време на нахлуването на руската армия, а другият е обявен за изчезнал през 2023 г. Тя споделя, че умората и страхът са постоянни: „Страхувам се, че вече няма къде да избягам“, казва тя, и признава, че вече не може да подреди живота си както преди — „Нищо не взех оттам. Всичко изгубих.“

Попрядукина отказала предложение да бъде прехвърлена в Полша, заявявайки, че няма да напусне страната си. Тя използва и остри думи за агресора: „Не ми трябва тяхната мъничка Русия“ и добавя: „Честно казано, ако можех, щях да го разкъсам със собствените си ръце този Путин.“

Контекст на конфликта и човешките загуби

В реч и изказвания украинското ръководство подчертава, че Донбас е част от независимостта на страната и че става дума не само за територии, а за хора. Президентът заявява, че страната не може просто да се оттегли. В същото време в преговорите за прекратяване на бойните действия Русия е поискала от Киев да предаде останалите около 20% от Донецка област, които не е овладяла. Киев отказал това искане, въпреки че американски посредници на закрити врати са посъветвали, че подобна отстъпка би могла да осигури мир.

Украйна сочи, че над 70 000 военнослужещи и цивилни остават в неизвестност, в допълнение към десетки хиляди загинали войници. По оцeнка в страната има около 4 милиона вътрешно разселени лица, а над 5 милиона са напуснали страната и са потърсили убежище в Европа. Конфликтът навлиза в петата си година идната седмица, като Русия е окупирала приблизително една трета от територията.

Жизненоважна помощ намалява

Норвежкият съвет за бежанците сигнализира, че вътрешно разселените хора трудно оцеляват, тъй като помощите намаляват и спестяванията им се изчерпват. Много семейства са принудени да правят трудни и непостоянни избори — включително да режат разходи за здравеопазване и отопление — което допълнително влошава условията им на живот.

В местните села, като Дзензеливка, населението отдава почит на загиналите с редовни минути мълчание пред портретите на местни бойци, а спомените за ранните дни на войната остават живи в разказите на хора като Галина — за млад мъж, намерен пред нейния дом с шрапнели, и за усещането за безпомощност пред личните загуби.