Регенеративната медицина дава надежда при хронична болка

Хроничната болка засяга значителна част от населението и е сериозен обществен и здравен проблем. По данни на Международната асоциация за изследване на болката около 20% от европейците живеят с хронична болка, което влошава качеството им на живот и носи големи социално-икономически загуби. В предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria д-р Маринела Хаджимитева — анестезиолог и ръководител на Клиничния институт по регенеративна медицина, невромодулация и контрол на болката в Лечебни заведения МЕДИКА – Русе — представи възможностите на регенеративните методи за лечение.

Хроничната болка като заболяване и нейните ефекти върху мозъка

Д-р Хаджимитева посочи, че хроничната болка вече се разглежда не само като симптом, а като самостоятелно заболяване — това становище е отразено и в класификацията на болестите на Световната здравна организация от 2022 г. Функционалният ядреномагнитен резонанс показва структурни промени в мозъка на болните: намалена плътност на неврони в префронталния кортекс и загуба на сиво вещество в хипокампа — зони, свързани с вземането на решения, паметта и емоциите. Тези промени обясняват и често срещаните съпътстващи симптоми — „мозъчна мъгла“, когнитивни нарушения и депресия.

Според гостенката процесът на стареене на мозъка при пациенти с хронична болка протича значително по-бързо — посочено е увеличение на скоростта на остаряване с 10–20 пъти в сравнение със здрави хора. Поради това, според нея, лечението трябва да обхваща както периферните, така и централните неврологични механизми.

Комплексен подход в МЕДИКА-Русе

МЕДИКА-Русе е представена като първата университетска болница, която обединява под един покрив три метода за справяне с хроничната болка: хипербарната кислородо-озонотерапия, транскраниалната магнитна стимулация (rTMS) и хипербарната оксигенация. Комбинирането им позволява да се повлияе на болковия процес „от периферията към центъра“.

Медицинският озон може да се прилага интравенозно, мускулно или чрез инжектиране директно в увредените зони. Д-р Хаджимитева го описа като „защитен софтуер“ на клетката и най-силен физиологичен активатор на белтъка NRF2, който отключва и активира голям брой гени — в цитирания от нея диапазон между 200 и 500 гена — способствайки цялостна регенерация.

Хипербаричната оксигенация в барокамера увеличава концентрацията на разтворим кислород в плазмата, позволявайки на кислорода да достига до възпалени, отечни и дегенеративни тъкани, където червените кръвни клетки не могат да влязат. Този кислород се използва от митохондриите за производство на енергия, необходима за възстановяване на тъканите.

Транскраниалната магнитна стимулация (rTMS) включва прилагане на специален магнит върху главата, който генерира магнитно поле, рехабилитиращо патологичните мозъчни връзки и възстановяващо нормалните мрежи. При спазване на определени протоколи тя може да доведе до възстановяване на атрофирало сиво вещество и до регенерация на мозъчната тъкан.

Нужда от комплексно и щадящо лечение

Д-р Хаджимитева подчерта, че в световен мащаб има стремеж за намаляване на употребата на опиоиди поради риска от зависимост и други нежелани ефекти. Регenerative подходи предлагат алтернатива, която подпомага собствените възстановителни механизми на организма и минимизира необходимостта от дълготрайни медикаментозни обезболяващи.

Перспективи: стволови клетки и екзозоми

Като бъдещи решения д-р Хаджимитева посочи терапии със стволови клетки и приложение на екзозоми — микровезикули, които се извличат от пъпна връв, костен мозък или кръв и се предлагат като готови флакони. Тя изрази надежда регулаторните органи да ускорят одобрението на новите методи, за да станат те достъпни за повече пациенти; очакванията ѝ са тези терапии да станат по-широко разпространени в рамките на пет до десет години.

В предаването „Футуризъм“ водещият Антон Груев разговаря с д-р Хаджимитева за възможностите и ограниченята на съвременните и бъдещите терапии при контрол на хроничната болка.