Забавление

Откриха хибридни зрителни рецептори при дълбоководни риби

Ново откритие: трети тип фоторецептори Изследователи са открили нетипичен, „хибриден“ тип фоторецептори в ретините на ларви на три вида

Откриха хибридни зрителни рецептори при дълбоководни риби

Ново откритие: трети тип фоторецептори

Изследователи са открили нетипичен, „хибриден“ тип фоторецептори в ретините на ларви на три вида дълбоководни риби. Тези клетки комбинират външната форма и устройство на пръчиците с молекулярните характеристики и експресията на гени, типични за конусите. Откритието е публикувано в списание Science Advances.

В центъра на проучването са ларви от видове Maurolicus mucronatus, Vinciguerria mabahiss и Benthosema pterotum. Всички три риби са дребни — възрастните екземпляри достигат приблизително 3–7 см дължина — и обитават морска среда с ограничена слънчева светлина.

Как работят хибридните рецептори

Хибридните клетки имат дългия, цилиндричен силует и повърхност, която улавя много фотони, характерни за пръчиците. Вместо да използват обичайния молекулярен апарат на пръчиците, те активират гени и биохимични пътища, които обикновено са отделени за конусовите клетки. Тази комбинация прави клетките особено пригодени за виждане при слаба осветеност — условия, при които стандартните пръчици и конуси не функционират оптимално.

„Ларвите използват предимно хибридни фоторецептори. Те приличат на пръчици — дълги и оптимизирани да улавят фотони — но работят чрез молекулярния механизъм на конусите“, обяснява Лили Фог, преподавател в Университета в Хелзинки и водещ автор на изследването.

Среда и методи

Ретините са изследвани при ларви, уловени на дълбочини между 20 и 200 метра. Именно в тази слабо осветена зона традиционните фоточувствителни клетки показват ограничения, което е подтикнало учените да търсят еволюционно адаптивни решения за подобряване на зрението.

Авторите подчертават, че присъствието на хибридни рецептори предоставя функционален вариант на класическата дихотомия „пръчици–конуси“, позната при гръбначните от над век. Според тях тези клетки удовлетворяват нуждата от максимално улавяне на светлинни частици, без да разчитат на типичните за пръчиците молекулярни пътища.

Еволюционно и научно значение

Откритието поставя под въпрос дългогодишната представа, че зрителните рецептори при гръбначните са строго разделени на два ясно разграничени типа. „Нашите резултати показват, че фоторецепторите могат да съчетават структурни и молекулярни характеристики по неочаквани начини. Това предполага по-голяма еволюционна гъвкавост на визуалните системи“, казва Фог.

Старшият автор Фабио Кортези, морски биолог и невролог от Университета на Куинсланд, коментира, че находката илюстрира как биологичните системи не винаги се вписват в стриктни категории. Той добавя, че не би се изненадал, ако подобни клетки се окажат по-разпространени сред различни гръбначни, включително и сред сухоземните видове.

Различни съдби при отделните видове

Изследването показва, че при вида Maurolicus mucronatus хибридните рецептори остават доминиращи през целия живот. При Vinciguerria mabahiss и Benthosema pterotum обаче наблюдават развитие към класическата организация с отделни пръчици и конуси при достигане на зряла възраст. Този детайл подсказва, че наличието и запазването на хибридните клетки може да зависи от видови жизнени цикли и екологични нужди.

Заключение

Откритите хибридни фоторецептори представляват адаптивно решение за виждане при ниска осветеност и променят начина, по който се разбира организацията на ретината при гръбначните. Проучването подкрепя идеята за по-голяма пластичност в еволюцията на зрителните системи и подканя към допълнителни изследвания за разпространението и функцията на тези клетки при други видове.