Хибридни фоторецептори открити в три вида дълбоководни риби
Кратко резюме на откритието Изследователи са описали нов вид зрителни клетки в ретината на ларви на три вида дълбоководни
Кратко резюме на откритието
Изследователи са описали нов вид зрителни клетки в ретината на ларви на три вида дълбоководни риби: Maurolicus mucronatus, Vinciguerria mabahiss и Benthosema pterotum. Тези клетки съчетават външната форма и организация на пръчици с молекулярните характеристики и активираните гени, присъщи за конусите, и са приспособени за работа при много слаба осветеност.
Къде и как са изследвани рибите
Ларвите са уловени в Червено море на дълбочина между 20 и 200 метра — район, където слънчевата светлина е ограничена и класическите пръчици и конуси не функционират оптимално. Проучването е насочено към структурата и генното активиране в ретината, за да се разбере как тези видове решават проблема на зрението в слабо осветени морски обитания.
Разлики между видовете
Всички три вида са дребни — възрастните достигат приблизително 3–7 см дължина. При Maurolicus mucronatus хибридните фоторецептори остават и в зряла възраст, докато при Vinciguerria mabahiss и Benthosema pterotum тези клетки уеднаквяват своята функция с класическата дихотомия пръчица–конус, преминавайки към отделни типове в зрялата фаза.
Какво представлява хибридният тип рецептори
Новият тип клетки съчетава физическите характеристики на пръчица — дълга, цилиндрична форма, пригодена да улови максимално количество фотони — с молекулярния механизъм на конусите. На клетъчно ниво това означава, че макар да приличат на пръчици, тези фоторецептори активират гени, които обичайно са специфични за конусите, и използват сходни молекулярни пътища за трансдукция на светлинен сигнал.
Значение за разбирането на зрението при гръбначните
„Нашите резултати оспорват дългогодишната идея, че пръчиците и конусите са два фиксирани, ясно разграничени типа рецептори. Вместо това, ние показваме, че фоторецепторите могат да съчетават структурни и молекулярни характеристики по неочаквани начини. Това предполага, че зрителните системи на гръбначните животни са по-гъвкави и еволюционно адаптивни, отколкото се смяташе досега“, коментира Лили Фог, преподавател в Университета в Хелзинки и водещ автор на проучването.
Фог дава и по-достъпен пример за ролята на класическото разделение между пръчици и конуси: „Пръчиците и конусите бавно променят позицията си в ретината, когато се движим между тъмни и ярко осветени места. Това е причината очите ни да се нуждаят от време, за да се приспособят, когато включим осветлението, докато отиваме до тоалетната през нощта.“
Възможни последици и перспектива
Старшият автор на изследването Фабио Кортези, морски биолог и невролог, посочва, че откритието показва как биологията не винаги пасва на опростени категории и че тези клетки може да се окажат по-широко разпространени сред гръбначните, включително сухоземните видове. „Това е много интересно откритие, което показва, че биологията не се вписва точно в категории“, посочва Кортези.
Фог добавя, че като ларви тези дълбоководни риби използват предимно хибридни фоторецептори, които „приличат на пръчици – дълги, цилиндрични и оптимизирани да улавят колкото се може повече светлинни частици – фотони. Но те използват молекулярния механизъм на конусите, активирайки гени, които обикновено се срещат само в конусите.“
Заключение
Откритието разширява познанието за визуалните системи и показва, че разделението между пръчки и конуси може да бъде по-пластично в еволюционен план. Хибридните фоторецептори при ларвите на тези три вида служат като адаптивно решение за виждане в условия на оскъдна морска светлина, а различията между видовете дават допълнителни улики за еволюционните варианти на това приспособяване.



