Пробив разкри дългата история на ледената шапка в Антарктида

Изследователи от международен екип, включващ 29 учени от различни университети, са проучили в дълбочина историята на ледената шапка на Западна Антарктида, откривайки доказателства за условия отпреди до 23 милиона години. Тези находки хвърлят светлина върху минали периоди на отстъпление на леда и могат да помогнат да се разберат факторите, които предизвикват такова оттегляне, включително ролята на температурата.

Какво пробиха и къде

Екипът, работил в района на леденото възвишение Crary на шелфовия ледник Рос, е пробил 523 метра лед и допълнително 228 метра древни скали и седименти. Проектът е част от доклад, наречен SWAIS2C, който е публикуван онлайн в Нова Зеландия и представлява първите резултати от тези полеви наблюдения.

Изследването е ръководено от група, включваща Earth Sciences New Zealand, Университета „Виктория“ в Уелингтън и Antarctica New Zealand, а пробите ще позволят пряк анализ на условията в региона през милиони години назад.

Пробите и техните показания

Събраните седименти и скални материали съдържат признаци, характерни за отлагания, образувани под ледена шапка, посочва Моли Патерсън от Университета на Бингамтън. Освен това в пробите са открити фрагменти от раковини и останки на морски организми, които се нуждаят от светлина за живота си.

Тези находки сочат, че в определени периоди мястото е било заето от океан или е било в близост до край на шелфов ледник — възможности включващи плаващ шелфов ледник или зона, от която се откъсват айсберги. Такова присъствие на море би означавало, че шелфовият ледник Рос е отстъпвал, а част от ледената шапка на Западна Антарктида е била частично разрушена или разпаднала се.

Времеви обхват и климатичен контекст

Първоначалните данни показват, че пробите обхващат последните 23 милиона години, посочва Хю Хорган от Университета „Виктория“ в Уелингтън. Това включва периоди, когато средните глобални температури са били значително по-високи от днешните, което дава възможност да се сравнят миналите реакции на ледената шапка с настоящите климатични промени.

По-детайлното анализиране на седиментите ще позволи да се реконструират промените в условията на околната среда през времето и да се получат директни доказателства за наличие на океан в тази част на Антарктида в миналото.

Последствия за бъдещето

Регионът съдържа значително количество лед — според екипа достатъчно, за да повиши глобалното морско равнище с четири до пет метра при пълното си стопяване. Това прави разбирането на миналите процеси на топене и отстъпление особено важно за оценка на риска от бъдещи морски нива.

Авторите на доклада отбелязват, че сателитните наблюдения през последните десетилетия вече показват ускорена загуба на маса от ледената шапка. В същото време остава несигурност относно количеството повишение на температурата, което може да предизвика рязко и бързо отстъпване на ледовете. Анализът на събраните проби цели да помогне за намаляване на тази несигурност.

Значение на проучването

Това проучване е най-дълбокото изследване на ледената шапка в този район до момента и предоставя уникална архивна информация за дългосрочните промени в антарктичната среда. Данните ще бъдат използвани за по-точни модели на поведението на ледената шапка при различни климатични сценарии и за по-добро разбиране на последствията за глобалното морско равнище.