ПП „България може“: няма покана от президента Радев за преговори

ПП „България може“ заяви, че до момента не е получавала покана от президента Румен Радев за участие в преговори или в политически формат. Това обяви председателят на политическия съвет проф. Александър Маринов на пресконференция, свикана преди Националната конференция на формацията на 21 февруари.

Маринов уточни, че ако такава покана бъде отправена, партията ще я разгледа „с отговорност и уважение“. Въпреки това ръководството е категорично, че няма намерение да предоставя регистрацията си на други политически субекти или да влиза в предизборни договорки под външен натиск.

Дългосрочна мисия и отказ от формални сделки

В изказването си проф. Маринов подчерта, че „България може“ не е учредена само с цел формално участие в избори или за да осигури регистрация на трети страни. Според него формацията следва дългосрочна политическа мисия и към настоящия момент не води разговори с президентската институция, нито е поемала ангажимент за коалиционно участие.

Това потвърждава позицията на партията за запазване на автономността ѝ при вземане на стратегически политически решения и отказ от привързване към външни политически формати чрез предоставяне на организационни ресурси.

Обвинения и натиск срещу формацията

Председателят на партията Кузман Илиев описа периода от създаването на „България може“ като подложен на „свирепа атака“. По думите му върху формацията са упражнявани спекулации относно зависимости и опити тя да бъде представена като проект, подкрепян от различни центрове на влияние.

Илиев посочи, че партията е била обвинявана в директна връзка с президента и с други политически фигури, но определи тези твърдения като неверни. Той допълни, че срещу „България може“ е бил упражняван и сериозен натиск, включително заплахи за отнемане на регистрацията ѝ, които, според него, идват от политически и обществени среди, противопоставящи се на развитието на формацията.

Вътрешни организационни промени

Ръководството обяви също, че в последно време са предприети вътрешни организационни мерки, сред които и изключване на част от членовете на управленските органи. Заместник-председателят Теодор Димокенчев посочи, че тези решения са взети при стриктно спазване на устава и на приложимите законови изисквания, а мотивите за тях са публично оповестени.

Димокенчев подчерта, че всеки, който желае да оспори решенията пред съдебните инстанции, има това право, но от партията са убедени, че са действали в рамките на правилата и процедурите.

Независимост и защита от външни влияния

Ръководството на „България може“ акцентира, че няма да позволи външни „кръгове на влияние“ — политически или икономически — да определят посоката на развитие на партията. Кузман Илиев заяви, че формацията няма да прави компромиси със своята независимост и няма да се подчинява на „олигархични или политически зависимости“.

Тази позиция бе представена като ключова за подготовката на партията преди предстоящите парламентарни избори и като предпоставка за формиране на собствена политическа стратегия.

Националната конференция като стратегически момент

Ръководството подчерта, че националната конференция, насрочена за 21 февруари, ще има решаващо значение за укрепване на партията. На форума е предвидено да се изберат и попълнят нови ръководни органи, както и да се обсъди организацията и планът за участие в парламентарните избори.

Конференцията е представена като етап за обновяване и кристализиране на политическата стратегия на „България може“, с акцент върху запазване на независимостта и непреклонност пред външни натиски.