Мишел Йео прие почетна „Златна мечка“ на Берлинале, първа азиатка с отличието
Почетно признание на Берлинале Мишел Йео бе удостоена с почетната „Златна мечка“ за цялостно творчество на Международния филмов фестивал
Почетно признание на Берлинале
Мишел Йео бе удостоена с почетната „Златна мечка“ за цялостно творчество на Международния филмов фестивал в Берлин. Това я прави първата азиатка, получавала тази чест, присъединявайки се към предишни носители като Мартин Скорсезе и Тилда Суинтън, съобщи Ройтерс. По време на церемонията преди откриването на фестивала Йео каза: „Берлинале винаги е било много специално място за мен“.
Пътят до отличието
Йео прославя кариерата си още от разцвета на хонконгските екшън продукции през 80-те и 90-те години. Световната й известност се засили след участието във филма от поредицата за Джеймс Бонд „Винаги ще има утре“ (1997) и по-късно с класиката на бойните изкуства „Тигър и дракон“. През четиридесетгодишната си актьорска кариера тя е носителка на редица престижни награди, сред които „Оскар“ и „Златен глобус“.
Спечелването на „Оскар“ за ролята ѝ във филма „Всичко навсякъде наведнъж“ през 2023 г. тя определи като „благословия“, но отбеляза, че това отличие е за едно конкретно изпълнение. На 63 години Йео каза, че наградата за цялостно творчество обхваща целия ѝ дълъг път, усилията и постоянството през годините.
Видимост и отговорност
Актрисата, позната и с роли във филми като „Злосторница“ и „Луди богати азиатци“, припомни, че Берлин е бил първият фестивал, който я поканил в журито през 1999 г. Този опит, според нея, е променил отношението ѝ към киното извън Хонконг и е отворил очите ѝ за международното филопроизводство.
Йео подчерта, че присъждането на наградата изпраща силен сигнал: хората, които приличат на нея, ще бъдат по-разпознаваеми и чути. „Ние обаче също имаме отговорността да се погрижим гласовете ни да бъдат чути. Трябва да се изказваме“, каза тя, като посочи и необходимостта да се борят със стереотипните роли, наложени върху азиатските актьори.
Откриването на фестивала и афганистанското кино
Фестивалът бе открит с романтичната комедия „Няма добри мъже“ (No Good Men) на режисьорката Шахърбану Садат. Садат, която живее в Хамбург след бягството си от Афганистан при превземането на Кабул от талибаните през 2021 г., коментира пред Ройтерс, че творбата ѝ представлява опит да се поправи преобладаващо мрачното и еднопластово представяне на Афганистан в световното кино.
Тя отбеляза, че когато международни режисьори снимат филми за Афганистан, често резултатът е „много тъжен“, но ежедневието на афганистанците не е само тъга. „Те също са хора, като всички останали, просто живеят в различна географска среда, в тъга и радост“, каза Садат.
Филмът ѝ, заснет изцяло в Германия, е опит да покаже по-широка палитра от опитности и емоции. Режисьорката изрази надежда, че хората в Афганистан ще намерят начин да гледат продукцията, въпреки обстоятелствата. Тя добави, че заедно с други афганистански режисьори — много от тях работещи в чужбина — сега се опитват да определят какви истории да разказват в новото, зародишно афганистанско кино.
Значение за бъдещето
Наградата за цялостно творчество, според Йео, не е само признание на миналите достижения, а и призив за продължаване на активната роля в промяната на представите и възможностите пред азиатските артисти в световното кино. „Наградата за цялостно творчество е за целия ми път, за моите пътуване и кариера през последните, предполагам, почти 40 години и за това колко съм била издръжлива и упорита“, каза тя, обобщавайки значението на отличието за собствената си история и за по-широкия контекст на видимостта и равнопоставеността в киноиндустрията.



