България

Едва 38% от българите прочетоха поне една книга през годината

Данните на Евростат сочат тревожен спад в навика за четене у нас: само 38% от българите са прочели поне

Едва 38% от българите прочетоха поне една книга през годината

Данните на Евростат сочат тревожен спад в навика за четене у нас: само 38% от българите са прочели поне една книга през последните 12 месеца, като точният дял за страната е 37,8%. В рамките на европейската класация България остава сред държавите с най-нисък процент четящи граждани.

За сравнение, в Люксембург и Дания над половината от населението са чели поне една книга — съответно 75% и 70%. След България в класацията са поставени Италия, Кипър и Румъния.

Гласът на младите: социалните мрежи и удобството

Дванадесетокласничките Мария и Андрея от 91 Немска езикова гимназия споделят, че въпреки личния си интерес към класическата литература често наблюдават как технологийте отвличат вниманието на съучениците им. Мария Горчева посочва: „Социалните мрежи заемат много по-голяма част от времето ни. Много по-лесно е да вземем телефона, отколкото книга.“

Андрея добавя, че дигитализацията променя потребителските навици: „Хората често предпочитат да гледат филм по книга, защото отнема по-малко време.“ В същото време тя отбелязва, че в София библиотеките предлагат достатъчно богати колекции и че достъпът до книги е лесен и изгоден.

Друга млада читателка, Анабел Могадам, казва, че усеща „пренаситеност от информация и различни стимули“. Тя посочва, че формати като аудиокниги, подкасти и телевизионни предавания също влияят върху статистиката и намаляват времето, което хората отделят за традиционно четене.

Погледът на преподавателя: електронните и аудиоформатите не влизат в статистиката

Д-р Александър Стоянов — преподавател по история в НГДЕК и автор на историческа литература от 11 години — дава по-широка перспектива върху проблема. Според него голям брой електронни книги и аудиокниги не се отчитат в традиционните измервания на четенето, което може да занижи представата за реалния интерес към съдържание.

Стоянов подчертава, че за да се повиши интересът сред младите, са нужни по-модерни и по-разчупени подходи в обучението по литература. По думите му учениците понякога прескачат по-сериозните произведения и търсят помощ от технологии — включително изкуствен интелект — за резюмета и обзори, но все пак четат онова, което ги вълнува.

„Колкото по-разчупено е преподаването по литература, толкова повече ще четат децата“, обобщава той, като поставя акцент върху адаптиране на методите към съвременните медийни навици.

Какво показват наблюденията и какво следва

Ключовите фактори, очертани от интервюираните, са няколко: разпространението на социалните мрежи и лесният достъп до кратко, визуално и аудио съдържание; наличието на алтернативни формати като аудиокниги и подкасти; и начинът, по който литературата се преподава в училище.

Експертите и читателите, с които разговаряхме, предлагат няколко насоки за обръщане на тенденцията: признаване и включване на дигиталните формати при оценяване на „четенето“, адаптиране на учебните програми към съвременните методи на възприемане на информацията и стимулиране на младите чрез по-интерактивни и интердисциплинарни подходи.

Анализът на Евростат подчертава, че промяната на културата на четене изисква едновременно усилия от образователната система, библиотеките и семейството, за да се създаде среда, в която повече хора да отделят време за книги — в какъвто и формат да са те.