България

Меките зими намаляват замърсяването в София, казва експерт

Първа година от въвеждането на зоната за битово отопление — оценка Една година след въвеждането на т.нар. зона за

Меките зими намаляват замърсяването в София, казва експерт

Първа година от въвеждането на зоната за битово отопление — оценка

Една година след въвеждането на т.нар. зона за битово отопление в София възникват сериозни въпроси за нейната ефективност по отношение на чистотата на въздуха и намаляване на здравните рискове. Експертът Ивайло Хлебаров коментира, че въздухът в столицата от години е силно замърсен и това води до множество заболявания и загуби на живот. Според него целта на зоната е била да ограничи това замърсяване, но реалният ѝ обхват и ефект са съмнителни.

Когато зоната е планирана през 2022 г., се е предвиждало да обхване 9 района, основно в централната част на града. Хлебаров посочва, че още тогава е било видно, че мярката има по-скоро символичен характер. Под 9 процента от домакинствата, които използват дърва или въглища за отопление, попадат в тази зона — факт, който според него рязко ограничава потенциала ѝ да намали замърсяването в голям мащаб.

Основни източници на замърсяване и пропуски в дизайна

Според експерта основните източници на замърсяване в София са автомобилният транспорт и отоплението с дърва и въглища. Той изтъква, че най-силно замърсяващите зони са по периферията на града, които в голяма степен не са включени в създадената зона. Поради това само ограничен брой замърсители са засегнати от регулацията, което намалява нейния потенциален ефект.

Критика към дизайна на зоната е и липсата на адекватен контрол. Хлебаров посочва, че механизмите за проверка и налагане на санкции са неясни, липсва синхронизация между МВР и Столичната община и той не е запознат с нито един установен случай на нарушение и наложена глоба. По думите му никой не може да влезе в личния автомобил или в дома, за да провери какво горят хората, което оставя значителен контролен дефект.

Кои мерки дават реален ефект

Експертът признава, че има наблюдаемо подобрение в качеството на въздуха в София, но го свързва не със сегашната зона, а с програмата от 2018 г. за подмяна на стари отоплителни уреди с по-екологични решения — климатици, термопомпи и други. Той подчертава, че тези замени, комбинирани с добре работеща зона за битово отопление, биха могли да доведат до бързо и значимо изчистване на въздуха.

По отношение на транспорта Хлебаров определя „зеленият билет“ като много реактивна мярка. Той отбелязва, че няма представен анализ колко хора са оставили личните си автомобили и са преминали на обществения транспорт. В град с огромен брой автомобили промяната на нагласите изисква целенасочени стимули, а не само временно намаляване на цената на пътуването.

География, климат и необходимостта от активни мерки

Хлебаров припомня и географския фактор: София се намира в котловина, което затруднява разсейването на замърсителите. Това прави необходима по-активна и насочена политика за защита на здравето на населението, а не само декларативни действия. Той акцентира, че трябва да се прилагат ефективни мерки и контрол, за да има реално въздействие върху нивата на замърсяване.

В заключение експертът отбелязва, че едно от благоприятните обстоятелства е, че зимите в последните години стават по-меки и по-топли, което също допринася за намаляване на замърсяването — хората използват по-малко печки на твърдо гориво. Все пак Хлебаров призовава към по-решителни действия: работещ контрол, синхрон между институциите, инвестиции в подмяна на отоплителни уреди и мерки за насърчаване на преместване от личните автомобили към обществения транспорт и по-чисти технологии.