Могиланската могила във Враца е паметник без аналог, каза Александра Петрова
Могиланската могила във Враца представлява уникален паметник на територията на Древна Тракия и на България, подчерта археологът Александра Петрова
Могиланската могила във Враца представлява уникален паметник на територията на Древна Тракия и на България, подчерта археологът Александра Петрова при представянето на темата „Могиланската могила във Враца – 60 години по-късно“ в Регионалния исторически музей – Враца. Петрова ръководи спасителните разкопки на могилата през 2025 г., извършени отново вследствие на започнал строеж на жилищна сграда — шестдесет години след първите проучвания.
Археологът припомни, че на този етап няма яснота кога и как ще бъдат предприети следващи действия по опазване и продължаване на проучванията.
От откриването до средата на миналия век
Първите разкопки на мястото започват през 1965 г. случайно, отново поради строеж на жилищни блокове, и продължават през 1966 г. под ръководството на Богдан Николов от музея във Враца. Тогава са открити богати погребални комплекси, включително златен тракийски венец, златни обеци, сребърен наколенник с позлата, колесница, конска амуниция и други ценни находки. По тези находки се приема, че в могилата са погребани представители на трибалския династичен род.
Могилен комплекс, към който принадлежат и други, вече унищожени могили в рамките на града, е част от акропола на по-широко тракийско селище в местността „Градище“. Тази връзка прави обекта важен за разчитане на местната историческа и културна структура.
Проучванията на проф. Нарцис Торбов и хронологията
Според изследванията на проф. Нарцис Торбов, цитирани от Петрова, тракийското селище възниква в края на ранножелязната епоха — през VI век пр. Хр. — като укрепен стратегически пост. То е разположено така, че контролира пътя към медните рудници в Балкана, над днешното село Згориград. Селището се свързва с племето трибали, което населявало земите между реките Искър и Морава.
Датировката на погребалния комплекс, установена по материали от разкопките, се отнася основно към IV век пр. Хр. Това позволява да се разглежда Могиланската могила като подготвен гробен комплекс, в рамките на който са извършвани погребални обреди на представители на владетелския трибалски род.
Разкопките през 2025 г.: находки и наблюдения
По време на спасителните разкопки през 2025 г. е извършено последователно вадене на културните пластове. Първо са изчистени пластовете, свързани с късните периоди — от османската епоха и XIX–XX век. Тези по-късни вкопавания са нарушили средновековен некропол, който пък е бил вкопан в насипа на могилата, а средновековният некропол от своя страна е нарушил културния пласт на самата могила.
От по-дълбоките пластове е документирана една гробна конструкция, описана като примитивна и датирана към тракийския период. Тя е била ограбена неизвестно кога и е оставила единствено фрагментиран човешки костен материал. Това откритие потвърждава, че част от гробовете са били нарушени още в различни исторически епохи.
Възстановени са и елементи от могилната архитектура: комплексът е бил ограден с каменна стена, изградена от блокове бигур и речен варовик, а фасадата е имала стъпаловиден характер. Открити са пет съоръжения, свързани с поменалния обред — т.нар. тризни, от които са извадени вносни луксозни керамични съдове, както трапезна керамика, така и тара керамика в амфори.
Значение и перспективи
Петрова посочи, че материалите от новите разкопки съвпадат с това, което е намерено от екипа на Богдан Николов, но настоящите проучвания позволяват документиране с модерни методи и по-прецизна хронология. Местонамирането на отделните образци може да послужи за уточняване на вътрешната хронология на гробния комплекс.
Археологът подчерта, че проучването не е приключило и изрази надежда за неговото продължаване, като уточни, че към момента липсва яснота кога и по какъв начин ще бъдат предприети следващи стъпки за опазване и изследване на обекта.



