Президентът Йотова върна промените за секциите в чужбина

Илияна Йотова, държавен глава на Република България, упражни правото си да върне за ново обсъждане част от приетия на 5 февруари 2026 г. Закон за изменение на Изборния кодекс. В решенията, изпратени обратно в Народното събрание, президентът изразява несъгласие с текстове, които налагат ограничения върху броя на избирателните секции, които могат да бъдат открити в държави извън Европейския съюз.

В предложените от Йотова мотиви се подчертава принципът, че независимо от местоживеенето или пребиваването си, българските граждани запазват всички права и задължения, гарантирани им от Конституцията. От тази позиция държавният глава акцентира, че осигуряването на равнопоставеност при упражняване на избирателното право е задължение на държавата и следва да бъде съблюдавано при формулирането и прилагането на законодателни промени.

Възраженията към ограничението на секции

Президентът изразява конкретно несъгласие с ограничението, което касае откриването на секции извън рамките на ЕС. В писмото, с което текстовете са върнати за повторно разглеждане, Йотова заявява, че всякакви регулации по въпроса трябва да гарантират равен достъп до гласуване за всички български граждани в чужбина, без да създават дискриминационни бариери въз основа на териториален признак.

Това становище поставя акцент върху идеята, че ограниченията, независимо от замисъла им, могат да доведат до нееднакво третиране на избирателите в зависимост от това в коя държава пребивават. Според държавния глава подобни последици изискват задълбочена преценка и евентуална прецизиране на нормативните текстове преди те да влязат в сила.

Законът и процедурата за ново обсъждане

Оспорените разпоредби са част от измененията в Изборния кодекс, приети на 5 февруари 2026 г. С връщането им за ново обсъждане в Народното събрание президентът формално иска законодателният орган да преосмисли и преразгледа въпросните текстове. Това действие следва конституционната процедура за преглед на приетите закони, когато държавният глава сметне, че те не отговарят на висши правни принципи или гаранции.

Същевременно актът на връщане за повторно обсъждане не отменя автоматично приетите разпоредби; той инициира парламентарен преглед и дискусия, в рамките на която народните представители могат да запазят, да променят или да отменят оспорените текстове. Временното действие и ефектите върху прилагането на измененията зависят от следващите стъпки на законодателя.

Позицията на държавния глава и неизменните принципи

В изказаната позиция президентът напомня, че Конституцията поставя фундаментални задължения пред държавата по отношение на гарантиране на гражданските права. Сред тези задължения тя посочва и правото на глас, чието осигуряване за всички граждани е част от държавната отговорност. По този начин мотивите за връщане отразяват опит да се запази равнопоставеността и недопускането на неравни условия за упражняване на изборни права по териториален признак.

Какво следва

След връщането на разпоредбите предстои Народното събрание да разгледа отново оспорените текстове и да реши дали да приеме предложените от президента корекции, да ги промени или да ги остави без промяна. Решението на парламента ще определи дали и в какъв вид тези изменения ще влязат в сила и как ще се отразят върху организацията на изборния процес за българските граждани, живеещи или временно пребиваващи в държави извън ЕС.

Президентското вето поставя въпроса за баланса между законодателните намерения и гаранциите за равенство пред закона, като насочва вниманието към защитата на избирателните права на гражданите независимо от тяхното местоположение.