Рециклиране чрез изкуство и подкрепа за зелени идеи
Липса на условия за зелени стартъпи и идея за общински фонд Няма достатъчно подкрепа в България за устойчиви и
Липса на условия за зелени стартъпи и идея за общински фонд
Няма достатъчно подкрепа в България за устойчиви и социално отговорни стартъпи, заяви Наталия Николова, основател на Фондация Академия за рециклиращо изкуство, в предаването Made in Green по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова. Тя посочи, че въпреки опитите за диалог с местната власт, условията за развитие на зелено предприемачество остават слаби.
Като конкретна инициатива Николова предложи създаване на зелен фонд на общинско ниво във Варна, който да финансира екологични стартъпи и бизнес идеи, насочени към опазване на околната среда. Идеята обаче не е реализирана, което според нея допълнително затруднява появата и растежа на екологични предприятия в региона.
Проблеми с управлението на отпадъците и примерите от градовете
Николова коментира, че проблемът с управлението на отпадъците е национален. Тя посочи, че в София се прилага градско компостиране и гражданите използват квартални компостери, което насочва част от биоотпадъците към повторна употреба. Във Варна обаче подобни практики са по-непознати и липсват конкретни действия, които да донесат измерими резултати в намаляването на отпадъците.
Според нея е необходимо знание и системно прилагане на практики, които да насочват ресурсите към кръгова икономика, а не към изхвърляне.
Академия за рециклиращо изкуство: образование и ъпсайклинг
Фондацията, създадена през 2012 г., започва с творчески работилници за деца, в които се използват отпадъчни материали като материал за творчество. Николова, по професия учител по изобразително изкуство, комбинира т.нар. ъпсайклинг — изкуство от отпадъци — с образователна работа, като така създава инициативи както за най-малките, така и за възрастни участници.
Тя описва изкуството като своеобразен рециклатор за материали, които иначе трудно биха били оползотворени. Дори при разделно събиране и компостиране съществуват опаковки от смесени материали, които не подлежат на стандартно рециклиране; чрез творчески подход те могат да бъдат включени в проекти и спасени от изхвърляне.
Академията поддържа образователен канал в YouTube с видеоинструкции за еко проекти и работи в тясно сътрудничество с преподаватели, директори и родители за прилагането на идеите в училищна среда.
Менторство и младежки екоинициативи
Николова сподели, че менторства две ученически учебни компании, с които се среща онлайн, тъй като те са от различни градове. Тя дава насоки за развитие на бизнес идеи и пазарно реализиране, с цел учениците да придобият умения за устойчиво мислене и да се превърнат в бъдещи еколидери.
Практични критерии за „зелен“ предприемач
По думите ѝ един „зелен“ предприемач трябва ясно да може да обясни как неговият продукт или услуга спасява материал от изхвърляне и как го връща в кръговата икономика. Като пример Николова разказа за група в академията, която имала идея за екотухли от слънчогледови стебла. Тя ги насочила първо да проверят дали стеблата действително са отпадък, пригоден за използване.
Проучването показало, че слънчогледовите стебла често се използват от земеделците за обогатяване на почвата и не са наличен отпадъчен ресурс. Поради това групата пренасочила усилията си към производство на тухли от текстил — материал, който представлява значителен замърсител на глобално ниво и има потенциал за оползотворяване.
Николова подчерта необходимостта внимателно да се оценява ресурсът, който се използва — дали наистина е отпадък и дали може да бъде спасен от изхвърляне чрез нова стойност.
Подпомагане на услуги, които намаляват опаковките
Като част от решенията за намаляване на отпадъците тя посочи насърчаването на услуги, които елиминират еднократни опаковки, като системи за насипно пазаруване и наливни перилни препарати. Такива практики спомагат за намаляване на опаковъчния отпадък и подпомагат прехода към кръгов модел на производство и потребление.
В предаването темата за свързването на образованието, творчеството и предприемачеството бе представена като ключов елемент за формиране на устойчиви практики и възпитаване на следващото поколение еколидери.



