Многогодишният поход на Glencore към Rio приключи за 24 часа

Мегасделката между Glencore Plc и Rio Tinto Group, която стоеше в центъра на дългогодишните амбиции на Иван Глазенберг, се срути в рамките на по-малко от денонощие. В опит да постигнат споразумение двете страни водеха преговори до последния момент, но спорът за цената и настояването акционерите на Glencore да получат около 40 процента от новата компания блокираха преговорите и накараха Rio да прекрати процеса в четвъртък следобед.

Какво се случи в последните 24 часа

Разговорите стигнаха до задънена улица около 15:00 ч. британско време в четвъртък, когато Rio реши да прекрати преговорите. Glencore настояваше да запази близо 40% дял в обединената структура, докато ръководството на Rio смяташе, че по-нататъшни обсъждания са безсмислени. Новината за прекъсването на преговорите стигна до медиите по-малко от два часа преди крайния срок, след което Rio публикува официално изявление за оттегляне.

Този разказ за провала на потенциална сделка за 240 милиарда долара се базира на разговори с повече от шестима запознати с процеса, които поискаха анонимност. Представители на двете компании отказаха коментар.

Защо сделката беше важна

Glencore се стремеше да демонстрира възстановяване на медното си производство, което е спаднало с повече от 40% през последното десетилетие. За Rio придобиването на операции в медта и въглищата на Glencore би означавало значително разширяване на портфолиото и възможност да измести BHP Group като най-големия минен оператор в света. Сделката щеше да удвои производството на мед на Rio и да добави около милион тона потенциален бъдещ растеж, облекчавайки зависимостта ѝ от пазара на желязна руда.

Без такова обединение Rio остава силно обвързана с пазара на желязна руда, където цените отслабват заради увеличено предлагане и намаляващо търсене. За Glencore провалът поставя под въпрос способността ѝ да ускори растежа на медния бизнес самостоятелно.

Стратегически и оперативни фактори

Предишни опити за сливане между двете компании са се проваляли, основно заради различия в корпоративната култура — агресивният стил на Glencore срещу по-консервативния подход на Rio. През последните месеци обаче притиснати от конкуренцията за големи медни активи, и двете страни подновиха усилията, като преговорите формално започнаха през декември.

В началото на януари медийни публикации задействаха регулаторния „часовник“ — според британските правила Rio имаше срок до 17:00 ч. в Лондон на 5 февруари да направи оферта, да се оттегли или да поиска удължаване.

Процесът на проверката и ключовите играчи

Екипите на Rio и консултанти пътуваха многократно до централата на Glencore в Швейцария за детайлна проверка. Не бяха открити „червени флагове“, но спорът за цената и съотношението на акциите се оказа непреодолим. Rio работеше с Evercore (ръководена от Саймън Роби), JPMorgan и Macquarie. Glencore разговаряше с Citigroup и Barclays, но не назначи официални финансови съветници; компанията използва посредника Майкъл Клайн, който имаше за задача да представи оценката на стойността на бизнеса на Glencore пред ръководството на Rio.

Гари Нейгъл, главен изпълнителен директор на Glencore, и новият шеф на Rio Саймън Трот водеха двустранните разговори, като председателят на Rio Дом Бартън също имаше водеща роля. Иван Глазенберг, който остава най-големият акционер в Glencore, се включи по-активно с наближаването на крайния срок.

Последствия и перспективи

След съобщението акциите на Glencore поевтиняха с около 7%, което подсказа за високите залози за мениджмънта и инвеститорите. Анализатори поставиха под въпрос дали Glencore може сама да развие необходимия растеж в медния сегмент. За Rio развоят беше напомняне за рисковете от зависимостта от желязната руда и провокира спекулации за появата на друг кандидат.

„Винаги сме смятали, че BHP е най-вероятният претендент“, посочи анализаторът на RBC Бен Дейвис в имейл. „Има шанс BHP да се намеси, но предизвикателството ще бъде да обясни на инвеститорите в Австралия как вижда стойност в Glencore, след като Rio Tinto не я видя.“

Според правилата за придобивания в Обединеното кралство двете компании не могат да подновят преговорите най-малко шест месеца, освен ако не се появи конкурентен кандидат или Glencore официално не поиска възобновяване. В краткосрочен план провалът оставя и двете групи изправени пред стратегически въпроси за бъдещето на техните портфейли.