Мегасделката Glencore–Rio се разпадна за по-малко от денонощие

В продължение на повече от десетилетие Иван Глазенберг преследваше най-амбициозния си ход — сливане между Glencore Plc и Rio Tinto Group. Преговорите, които изглеждаха най-сериозни досега, се сринаха за по-малко от 24 часа в навечерието на краен срок за официална оферта от страна на Rio.

Как се разпаднаха преговорите

Двете компании водеха интензивни разговори до последния момент в четвъртък, но спорът за цената и настояването на Glencore акционерите ѝ да държат около 40 процента от новата структура блокираха сделката. Rio сметна, че удължаването на преговорите вече би било безсмислено и реши да прекрати процеса около 15:00 ч. британско време.

Този провал на планирана мегасделка за приблизително 240 милиарда долара се базира на информация от повече от шестима запознати с процеса, които поискаха анонимност. Представители на двете фирми отказаха да коментират.

Bloomberg съобщи за спирането на преговорите по-малко от два часа преди британския краен срок, след което Rio публикува изявление за отказ. Според правилата за придобивания в Обединеното кралство двете страни не могат да подновят разговорите в следващите шест месеца, освен ако не се появи конкурентен кандидат или Glencore официално не поиска възобновяване.

Стратегическите мотиви и рисковете

Glencore търсеше начин да засили присъствието си в медта — сектор, в който производството ѝ е спаднало с повече от 40 процента през последното десетилетие. Rio, от своя страна, която е силно фокусирана върху желязната руда, виждаше в сделката възможност да diversificира портфолиото си и да ускори растежа в медния сегмент.

Комбинацията щеше да добави въглищните и медни активи на Glencore и нейното търговско звено към големия бизнес на Rio с желязна руда, потенциално позволявайки на Rio да измести BHP Group като най-голямата минна компания в света. Сделката би удвоила производството на мед на Rio и би добавила около милион тона бъдещ растеж.

Без придобивката Rio остава изложена основно на пазара на желязна руда, където цените отслабват заради повишено предлагане и намаляващо търсене. За Glencore пък провалът породи въпроса дали фирмата може сама да реализира планирания растеж в медния бизнес — след новината акциите ѝ поевтиняха с 7 процента.

Кой участваше в преговорите

Подготовката започна с тихи разговори през лятото между Гари Нейгъл, който наследи Глазенберг като главен изпълнителен директор на Glencore, и Саймън Трот, новият главен изпълнителен директор на Rio. Официалните преговори стартираха през декември, с активно участие и на председателя на Rio Дом Бартън.

Rio използва консултантите Evercore, водени от Саймън Роби, както и JPMorgan и Macquarie за финансово и стратегическо обслужване. Glencore водеше разговори с Citigroup и Barclays, но не назначи официални съветници; вместо това ангажира посредника Майкъл Клайн, който преди това е работил по опит за придобиването на Teck Resources през 2023 г.

Екипите на Rio извършиха обстойна проверка на операциите на Glencore в Швейцария — мащабна задача заради сложната структура, включваща мини, топилни, рафинерии и търговски операции. Не бяха открити явни „червени флагове“, но ценовата оценка остана основната пречка.

Последните часове и перспективите

В деня на крайния срок Нейгъл и Трот разговаряха два пъти, опитвайки се да преодолеят разликите. Последният разговор бил за начина на съобщаване на провала към инвеститорите, след като стана ясно, че двете страни не могат да се споразумеят за съотношението на собственост.

Анализаторите в индустрията вече обсуждат потенциални други кандидати; анализаторът от RBC Бен Дейвис изрази мнение, че BHP е най-вероятният претендент, но би било трудно да убеди австралийските инвеститори в стойността на Glencore, след като Rio не е видяла такава стойност.

Провалът оставя двата концерна с неясни перспективи: Glencore трябва да намери самостоятелен път за възстановяване на растежа в медта, а Rio остава уязвима на слабия пазар на желязна руда, докато индустрията следи за евентуални нови оферти.