Милен Иванов: Властите разполагат с информация за случая „Петрохан”
Ограничена публична информация и растящи спекулации По случая „Петрохан” вниманието е насочено към липсата на детайлна и системна информация,
Ограничена публична информация и растящи спекулации
По случая „Петрохан” вниманието е насочено към липсата на детайлна и системна информация, предоставяна от ответните органи. Това поражда множество предположения и спекулации сред обществеността и медиите, според думите на доц. Милен Иванов. По думите му, ограниченото споделяне на данни от страна на властите логично води до празноти, които публичното пространство запълва с догадки.
Иванов, бившият зам.-ректор на академията на МВР, посочва, че именно тази празнота се превръща в поле за спекулации, но тя не отражава непременно реалното информационно състояние по разследването. Той подчертава, че когато официалните сведения са оскъдни, тенденцията е да се появяват версии, които често не са базирани на факти.
Причините за пестеливостта на властите
Доц. Иванов изразява разбиране към подхода на разследващите да не разкриват всички детайли преди да бъде напреднало разследването. По негови слова има обективни пречки и рискове, свързани с ранното оповестяване на информация: може да бъдат компрометирани следствени действия, да се издадат данни за лица, по които разследването все още работи, или да се създадат предпоставки за затрудняване на процесуалните действия.
Той акцентира, че правоприлагащите органи често преценяват баланса между публичния интерес и нуждата да запазят оперативната тайна на процеса, докато не се съберат достатъчно доказателства и не се установят всички замесени лица. Именно поради тази причина властите понякога предпочитат да ограничат публичния поток от информация, докато не бъдат ясно изяснени ключовите обстоятелства.
Какво знаят властите според експерта
Според доц. Милен Иванов, въпреки видимата липса на публични данни, разследващите „със сигурност знаят целия механизъм на извършеното престъпление“. Той изброява като ключови компоненти на това знание въпросите „как, защо и колко човека са били там“. По думите му тези три елемента очертават основата на всяко есенциално разследване и дават посока за следващите процесуални действия.
Иванов акцентира, че наличието на такава информация в органите на реда не означава, че тя ще бъде незабавно разпространена. Преди да станат ясни всички обстоятелства и преди да бъдат идентифицирани всички лица, участващи по случая, разкриването на данни би могло да навреди на хода на разследването.
Позицията на специалиста и перспективите напред
Бившият зам.-ректор на академията на МВР призовава към търпение и критично отношение към неофициалните версии. Той подчерта, че обществото има право на отговори, но тези отговори следва да бъдат базирани на факти, установени по време на разследването, а не на спекулации, които могат да възпрепятстват работата на органите.
Иванов отбелязва, че при напредване на процесуалните действия ще настъпи момент, в който компетентните институции ще могат да представят по-пълна и обоснована информация. До тогава според него е важно да се запази рамката на оперативната работа и да се даде възможност на следствените органи да завършат събиране на доказателства и идентификация на всички замесени.
Кратко заключение
Думите на доц. Милен Иванов пред Нова телевизия очертават причините за сегашния информационен дефицит по случая „Петрохан“ и предполагат, че зад видимото мълчание стоят вече установени оперативни данни за механизма на деянието. Според него публичните спекулации са следствие от недостига на официални сведения, а коректната картина ще стане ясна в хода на следствието, когато бъдат оповестени установените факти и идентифицирани всички лица, свързани със случая.



