Бизнес

Новият космос: сериен подход, данни и риск

Преходът към New Space Д-р Виктор Данчев, главен технологичен директор на EnduroSat, представи в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV

Новият космос: сериен подход, данни и риск

Преходът към New Space

Д-р Виктор Данчев, главен технологичен директор на EnduroSat, представи в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria (водещ Антон Груев) ключовите промени в космическата индустрия през последните десет години. Според него движението New Space променя парадигмата: космосът вече черпи практики от други сектори, като автомобилната индустрия, и не се възприема толкова недостъпно.

Докато в миналото изстрелванията са били редки — по 2–3 пъти годишно — сега има мисии почти всяка седмица. Тази честота идва заедно с преосмисляне на подхода: вместо уникални, перфектни проекти се залага на серийно производство, по-ниска цена и готовност да се приеме по-голям оперативен риск.

Различни виждания за риск и надеждност

Д-р Данчев противопоставя „класическия космос“, където компонентите се проектират за безотказна работа и дълъг живот — например телекомуникационни спътници в геостационарна орбита с изискван живот 20–25 години — и New Space модела, при който големи съзвездия от малки спътници могат да функционират, дори ако част от устройствата не оцеляват. При втория подход системата като цяло остава ефективна, въпреки по-високата вероятност за единични откази.

Той отбеляза и ефекта от бавната инерция на старото мислене: в някои от най-големите сателити все още се използват технологии на 20–30 години, докато New Space предпочита най-новото налично оборудване и натрупването на опит в реални условия.

Данни, разходи и изкуствен интелект в орбита

Крайната цел на повечето мисии остава събирането на данни. Д-р Данчев посочи, че в миналото цената за един гигабайт полезна информация, включвайки всички разходи по мисията, е била в порядъка на хиляди долари. Днес този показател пада до стотици долари; EnduroSat вече е постигнала ниво около 50 долара на гигабайт, а амбицията за новото поколение мисии е цената да достигне около 1 долар на гигабайт.

Изкуственият интелект вече се прилага директно в орбита: Д-р Данчев даде пример за мисия, при която алгоритми за машинно обучение обработват изображения на борда на спътник в продължение на близо четири години. Тази практика намалява необходимото количество предавани данни, като отсява и изпраща само най-важната информация.

Той също подчерта, че спадът в цените на изстрелванията е съществен—преди компанията е плащала същата сума за изстрелване на 1–2 кг, за която днес може да изведе 10–15 кг. Повече ракети и по-чести полети осигуряват постоянен достъп до орбита; за тази година EnduroSat е изстреляла три сателита само през първия месец.

Малки сателити срещу флагмани

Д-р Данчев направи сравнение между големите научни флагмани и множество малки търговски апарати. Флагманските мисии струват стотици милиони и притежават висококласни инструменти, но наблюдават конкретни точки рядко — през дни или седмици. Обратно, множество малки сателити осигуряват значително по-често покритие, макар и с по-скромни сензори.

По думите му големите сателити могат да струват около половин милиард, докато техните решения възлизат на приблизително 1 милион. Това означава, че с бюджета за един голям апарат могат да се изстрелят десетки или стотици малки спътници; с 100–500 такива апарата наблюдението на Земята може да се повтаря на всеки 20–30 минути, вместо на всеки 10 дни. Разбира се, компактността на 10–20 кг спътник не позволява да се вгради същото качество на камера или радар като на големите платформи.

България и предизвикателствата

Д-р Данчев смята, че България има сериозен потенциал за развитие в този контекст заради наличния хардуерен и софтуерен инженеринг. Много от компетенциите, нужни в космическата индустрия, съвпадат с уменията в други технологични сектори.

Сред основните предизвикателства той открои инерцията на стария начин на мислене и бавните производствени цикли, които не отговарят на изискванията на бързо растящия пазар.

В края на разговора бяха отправени и въпроси за размера на съвременните сателити (микро и нано класове) и за решението на проблема с пренасищането на орбита и космическия боклук. Видеозаписът на разговора съдържа пълен преглед на тези теми.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *