Новият космос: революция в мисленето, данните и премерен риск

Ново мислене и по-достъпна орбита

През последното десетилетие секторът, наричан New Space, променя фундаментално начина, по който се планират и изпълняват космически мисии. Това обясни д-р Виктор Данчев, главен технологичен директор на EnduroSat, в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев. Докато преди изстрелванията са били рядкост – 2–3 пъти годишно, днес има мисии всяка седмица, а достъпът до орбита и компонентите е станал далеч по-широкоразпространен.

От уникални проекти към серийно производство и поемане на риск

Класическият модел изисква всеки елемент да бъде доказан с години работа в орбита и да осигури издръжливост от порядъка на 20–25 години (особено за телекомуникационни сателити в геостационарна орбита). New Space предлага противоположен подход: системите се произвеждат по-сериозно, използват се по-нови технологии и се допуска по-висока вероятност за неуспех на отделни елементи, при което цялата система остава функционална чрез дублиране и масовост.

Цени на изстрелванията и икономиката на масовите сателити

Революцията включва и съществен спад в цените на изстрелване. По думите на д-р Данчев, преди компанията плащала за изстрелване на 1–2 кг сума, за която сега може да изведе 10–15 кг. Това увеличава възможностите за достъп до орбита и позволява да се строят големи съзвездия от малки апарати. Докато големите сателити могат да струват около половин милиард, EnduroSat изгражда апарати за около 1 милион. На цената на един голям спътник могат да бъдат изстреляни стотици малки платформи от клас 10–20 кг, което позволява значително увеличение на честотата на наблюденията.

Данните: по-евтини, по-чести, интелигентни в източника

Основният бизнес мотив на мнозина е събирането на данни. Д-р Данчев посочи, че преди цената на един гигабайт полезна информация (включително всички разходи по мисията) е била в порядъка на хиляди долари. Сега вече е паднала до стотици, при техни мисии достигат около 50 долара на гигабайт, а целта за новото поколение е да бъде близо до 1 долар на гигабайт. Честотата на наблюденията също се променя: мрежа от 100–500 малки сателита може да дава покритие на всяка точка от Земята на всеки 20–30 минути, вместо на периоди от порядъка на дни или седмици (примерно 10 дни при един голям апарат).

Изкуствен интелект в орбита и обработка при източника

AI и машинно обучение вече се използват директно на борда на сателити. Д-р Данчев даде пример със мисия, при която алгоритми са обработвали изображения в продължение на близо четири години. Анализът на данните още в космоса намалява обема, който трябва да се предава на Земята, и позволява да се изпраща само най-важната информация.

Флагмани срещу малки апарати: комбинацията има бъдеще

Големите научни мисии носят изключително сложни и скъпи инструменти и са подходящи за детайлни наблюдения на избрани области, но те имат по-ниска повторяемост. От друга страна, масовите малки сателити осигуряват редовно проследяване с по-обикновени сензори. Бъдещето според д-р Данчев е в съчетаването на двата подхода, като се използват и двете предимства.

България: талант и предизвикателства

Д-р Данчев подчерта, че България разполага с инженерни и софтуерни кадри, които лесно могат да бъдат адаптирани към нуждите на космическата индустрия — добър хардуерен инженер и опит в програмирането на микроконтролери правят голяма част от уменията преносими към космическия сектор. Сред основните пречки обаче остават инерцията на стария начин на мислене и бавните производствени цикли, които не отговарят на динамиката на пазара.

Отворени въпроси

В предаването бяха поставени и практични въпроси: колко големи са съвременните сателити, какво представляват микро- и нано-спътниците и как ще се управлява проблемът с пренасищането на орбиталното пространство и космическия боклук.