Новият космос: по-сериен подход, по-ниски разходи и български шанс

Промяна в парадигмата

През последното десетилетие космическата индустрия преминава към т.нар. New Space — модел, в който се прилагат практики от други сектори и се търси по-широк достъп до орбита. Това обясни д-р Виктор Данчев, главен технологичен директор на EnduroSat, в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев. Според него основната идея е да се намали бариерата за участие в космически проекти чрез серийно производство и по-ниски цени, дори ако това означава приемане на по-голям риск.

От редки изстрелвания към седмични мисии

Докато в миналото изстрелванията са били по 2–3 пъти годишно, днес има мисии почти всяка седмица. Това се дължи на наличието на повече ракети и по-чести полети, което осигурява постоянен достъп до орбита. EnduroSat например е изстреляла три сателита само през първия месец на тази година, посочи д-р Данчев.

Разходи и икономика на данните

Крайната цел на повечето мисии е събирането на данни. Пълните разходи за един гигабайт полезна информация преди години са били в порядъка на хиляди долари. Днес този показател е спаднал до стотици долари, а при мисии на компанията вече е постигнато ниво около 50 долара на гигабайт. Целта за новото поколение мисии е да се доближи до 1 долар на гигабайт.

Цените на сателитите варират драматично — от порядъка на единични милиони до над 500 милиарда (за големи флагмански проекти). Данчев направи сравнение: голям сателит може да струва около половин милиард, докато техните апарати са от порядъка на 1 милион. Така с бюджета за един голям сателит могат да се изстрелят стотици малки апарата — например 500 спътника от клас 10–20 кг — което позволява много по-често наблюдение на дадена точка на Земята.

Риск, надеждност и архитектури

Подходите към риска се различават: класическият космос изисква компоненти с доказана дълготрайност и висока надеждност (20–25 години за геостационарни комуникационни спътници), докато при големи съзвездия от малки платформи се приема, че част от тях може да не работят, но системата като цяло остава ефективна. New Space предпочита използването на най-новото налично оборудване и бързото събиране на опит в реални условия пред дългогодишното очакване за доказана в орбита техника.

Изкуствен интелект и обработка в орбита

Изкуственият интелект вече се прилага директно на борда на спътници. Д-р Данчев даде пример с мисия, при която алгоритми за машинно обучение обработват изображения в продължение на близо четири години. Този подход позволява филтриране на данните още в космоса и изпращане само на най-важната информация към Земята, което допълнително понижава оперативните разходи и трафик.

Комбинация от мащаб и качество

Данчев подчерта, че бъдещето е в комбиниране на големи научни платформи с малки търговски спътници. Големите мисии с висококласни инструменти наблюдават конкретни точки с висока резолюция, но рядко — през дни или седмици. Множество малки платформи осигуряват висока честота на наблюдение (например всяка точка на Земята на всеки 20–30 минути вместо на всеки 10 дни), макар и с по-скромни сензори.

Потенциал и предизвикателства за България

Д-р Данчев счита, че България има значителен потенциал за участие в новия космически пазар заради наличния инженерeн и софтуерен талант. По думите му уменията в дизайна на платки и програмирането на микроконтролери покриват голяма част от изискванията за космически хардуер и софтуер — той дори посочва, че тези специалисти са „90%“ от това, което е нужно, за да станат добри космически инженери и програмисти.

Като основни препятствия остават инерцията на старите методи и дългите производствени цикли, които трудно отговарят на нуждите на бързо растящия пазар.

Как ще бъде решен проблемът с пренасищането на орбита и космическия боклук — въпросът беше поставен в предаването и остава отворен за следващи дискусии.