Изтичането на New START засилва опасенията от ядрена надпревара

Договорът New START, който дълги години беше последният съществуващ инструмент за контрол на стратегическите ядрени арсенали между Съединените щати и Русия, изтече на 5 февруари. Ако не бъде сключено споразумение в последния момент, това е първият случай от десетилетия, в който двете страни остават без взаимно договорени количествени ограничения на разположените стратегически бойни глави.

New START беше подписан през 2010 г. и влезе в сила на 5 февруари 2011 г., замествайки предишния договор от 1991 г. Споразумението ограничаваше броя на разположените стратегически бойни глави до 1550 за всяка страна и броя на средствата за доставка — до 700 носители. За да се осигури спазването, бяха въведени обмен на данни, уведомления за промени и краткосрочни инспекции на място.

Как функционираше споразумението

New START беше насочен към прозрачност и намаляване на риска от погрешни интерпретации при военни действия. Двете страни се задължаваха да обменят информация за ядрените системи, да съобщават за промени и да позволяват инспекции, които дават картина за възможностите на противника и намаляват вероятността нормални операции да бъдат възприети като подготовка за ядрен удар.

Ограниченията и тяхната ефективност

По договорените квоти САЩ и Русия приведоха арсеналите си в рамките на лимитите до крайния срок през 2018 г. Въпреки това участието на Русия във функционирането на механизма бе компрометирано: през 2023 г. Москва спря да участва в проверките, прекрати механизмите за инспекции и отказа да възобнови посещенията след паузата, договорена по време на пандемията от Covid-19. Все пак Русия не се оттегли официално от договора и по официални данни заявява, че ще спазва числените ограничения. В доклад до Конгреса на САЩ Държавният департамент посочи с „висока увереност“, че Русия не е надхвърляла договорните лимити през 2024 г.

New START бе критикуван за ограничен обхват — той покрива само стратегическите оръжия и не включва тактическите, чийто обсег е по-кратък. Тактическите арсенали, според текста, са особено значителни на руска страна.

Политически и стратегически последици

Възможността договорът да изтече без наследник оставя „празнина“ в системата за контрол на ядреното съперничество в период на високо международно напрежение. Ако САЩ и Русия решат да увеличат броя на разположените бойни глави, това може да предизвика мащабна надпревара. Анализатори предупреждават, че светът рискува да премине от управлявано съперничество към по-реактивна ядрена конкуренция с по-малко механизми за предотвратяване на кризи.

През септември 2025 г. Владимир Путин предложи двете страни да спазват количествените ограничения още една година — до февруари 2027 г. Бившият президент Доналд Тръмп заяви, че това „звучало като добра идея“, но администрацията му не даде официален отговор. В интервю Тръмп каза: „Ако изтече, изтече. Ще направим по-добро споразумение.“

Китай и глобалните рискове

В дискусиите за бъдещо споразумение се появява и въпросът за Китай. Някои гледни точки в САЩ настояват, че ограничението на собствените американски оръжия трябва да бъде премахнато, за да се отговори на разрастването на китайския арсенал. В текста е посочено, че Китай има около 600 бойни глави, в сравнение с приблизително 3 700 за САЩ и около 4 300 за Русия. Военният доклад от декември прогнозира, че китайският арсенал може да надхвърли 1 000 бойни глави до 2030 г.

Отстраняването на ограничителните механизми може да подкопае усилията за неразпространение: 191 държави са подписали Договора за неразпространение на ядрените оръжия, който изисква ядрените държави да намаляват арсеналите си, а останалите да не разработват такива в замяна на мирни технологии.

Пречки за ново споразумение

Разработването на нов всеобхватен договор би било сложно и продължително, особено ако се включат тактически и среднобойни оръжия и новите технологии, появили се след 90-те години. В текста се споменават руски проекти като крилатата ракета „Буревестник“ и подводния дрон „Посейдон“ като фактори, които усложняват преговорите.

Допълнителна трудност е настояването на САЩ (споменато в материала) Китай да бъде част от бъдещо споразумение. Китай отказва тристранни преговори, докато арсеналът му остава значително по-малък, и вероятно няма да подпише споразумение, което легитимира тази асиметрия. Авторът отбелязва и противоречивите сигнали от Тръмп — първоначално заявено желание за денуклеаризация с Русия и Китай, последвано от призив за повече „ядрени тестове“, с неяснота дали се има предвид изпитване на бойни глави или на носители.

Краят на New START оставя ясни въпроси за бъдещето на ядрената стабилност и подчертава необходимостта от нова дипломатическа работа, ако международният контрол и прагматичните ограничения искат да бъдат запазени.