Батериите изместват газа в пиковете и ускоряват соларния скок

За първи път в историята вятърната и слънчевата енергия произвеждат повече електричество в ЕС от всички изкопаеми горива, посочи Десислава Микова, координатор на кампания „Климат и енергия“ в Грийнпийс, в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова. Тя описа това като решаваща стъпка в енергийния преход, носеща както екологични, така и икономически ефекти.

Исторически преход на нивото на ЕС

Микова подчерта, че преминаването към възобновяеми източници вече не е далечна цел, а реалност. Според нея превесът на слънчевата и вятърната енергия над изкопаемите горива е ясен знак, че зависимостите в енергийните системи могат да бъдат преодолени. Този преход носи по-ниски цени на електроенергията, по-чист въздух и намаляване на уязвимостта към външни шокове.

България: соларен бум и спад на въглищата

В национален план България следва общоевропейската тенденция чрез бърз ръст на соларните мощности. Микова отбеляза значителен спад на въглищата у нас — само за две години делът им е намалял с 66%. Този спад се компенсира предимно от инсталирани слънчеви мощности, които попълват част от електроенергийната система.

Газът остава значим фактор

Въпреки напредъка на възобновяемите източници, Микова предупреди, че при включване на газа в общата сметка възобновяемите все още не доминират напълно. Газовото потребление в Европа също намалява, но разходите за внос остават високи. Тя изтъкна, че част от държавите в ЕС продължават да плащат за руски LNG, което според нея „подхранва военната машина на Кремъл“.

Ролята на батериите в управлението на мрежата

Една от най-важните промени у нас е навлизането на батерии за съхранение, които започват да изтласкват газа в пиковите часове на потребление. „Батериите вече изместват газа в пиковите часове на търсене“, заяви Микова. Те постепенно поемат част от товарите, които досега са били покривани от въглищни централи, и позволяват да не се ограничава производството от слънце и вятър в най-подходящите часове.

Това намалява загубите от принудително ограничаване на възобновяемите и повишава ефективността на системата, като дава възможност за по-пълно използване на наличната чиста енергия.

Гражданите и енергийните общности

Микова посочи, че технологиите вече правят възможно демократизирането на енергията, но законодателната рамка изостава. Тя вижда голям нереализиран потенциал в използването на покривни площи и „нарушени терени“ за инсталиране на соларни системи. Въпреки позитивните примери в Габрово, Бургас и София, в България все още няма енергийна общност, създадена изцяло по гражданска инициатива.

„Трябва да улесним хората да се сдружават и да участват в производството на енергия там, където я потребяват“, каза Микова, подчертавайки необходимостта от законови и административни промени, които да позволят на гражданите по-активно да участват в прехода.

Предизвикателства пред прехода

Според Микова основните препятствия остават законовите бариери пред енергийните общности и трудните решения около газа и вноса му. Макар че технологичните решения — слънце, вятър и батерии — вече променят картината, за да се реализира пълният потенциал на този трансфер е нужна съгласувана политическа и регулаторна подкрепа.

Микова заключи, че постигнатото в ЕС показва възможностите, но в България е необходимо ускоряване на нормативните промени и стимулиране на гражданското участие, за да се превърнат технологичните възможности в трайни социално-икономически ползи.