Застрашен мексикански прилеп се придвижва до Аризона заради сушата

Прясни ДНК данни показват, че застрашеният мексикански прилеп Leptonycteris nivalis вече преминава граници, достигащи до Аризона. Обикновено през лятото тези летящи бозайници мигрират от Мексико към южните щати на САЩ като Тексас и Ню Мексико, но новите генетични проби свидетелстват за по-северно разпространение.

Над 100 партньори на организацията Bat Conservation International — от земеделци до държавни институции — продължават да събират ДНК проби от застрашените прилепи и да поддържат насаждения с агаве. Тези усилия имат двойна цел: проследяване на миграционните маршрути и създаване на хранителни източници за мигриращите индивиди.

Защо прилепите се придвижват по-далеч

Основната причина за измещенията е прогресивното засушаване, което оказва влияние върху цъфтежа на агавето — основен източник на нектар за Leptonycteris nivalis. Според Bat Conservation International прилепите вече пътуват приблизително с 160 км по-далеч спрямо традиционните си дестинации като Ню Мексико. Намаленият цъфтеж принуждава популациите да търсят нови хранилки все по на север.

Освен това организацията отбелязва, че всяко допълнително пътуване от около 50 км удължава миграцията им с една нощ. Това означава по-дълги и по-рискови прелети, което увеличава енергийните и оцеляваните предизвикателства за всяко животно.

Значение на възстановяването на агавените пасища

Възстановяването на пустинните пасища с агаве по миграционните коридори е от ключово значение. Освен че осигурява необходимия нектар за прилепите, засаждането и поддържането на агаве подпомага и генетичното разнообразие на самите кактуси. Поддържането на последователни площадки с цъфтящи растения намалява разстоянията между стопанските спирки и улеснява миграцията.

Статус на вида и темпове на възстановяване

Leptonycteris nivalis е включен в списъка на застрашените видове още през 1988 г. Днес остават по-малко от 10 000 екземпляра. Видът се размножава бавно — едно малко на година — което прави възстановяването на популациите бавно и чувствително към всякакви загуби.

Агавето също има свои биологични ограничения: растението често започва да цъфти едва след десетилетие. Това означава, че дори засадените мерки изискват дългосрочно планиране и поддържане, преди да започнат да дават значителен принос за храновата база на прилепите.

Практически мерки и резултати

От 2018 г. изследователи и доброволци са засадили 185 000 растения агаве, създавайки т.нар. „нектарен коридор“, който да подпомогне миграцията. Работата включва събиране на семена, отглеждане на растенията в разсадници в продължение на няколко години и последващо пресаждане в райони с висок приоритет. Този процес гарантира по-голяма преживяемост на младите растения и по-ефективно запълване на пропуските по маршрутите на прилепите.

Заключение

Наблюдаваното по-северно придвижване на Leptonycteris nivalis, потвърдено от ДНК анализи, подчертава важността от координирани консервационни усилия. Сушата, която намалява цъфтежа на агавето, директно застрашава достъпа до храна и удължава миграционните разстояния. Продължаващите пробовземания, засаждания и поддръжка на агавените насаждения от мрежа от повече от 100 партньори и досегашните 185 000 засадени растения са стъпки, които имат за цел да осигурят оцеляването на прилепите и да запазят генетичното разнообразие на агавето.