Българската икономика през 2026: преструктуриран растеж и рискове

Българската икономика ще запази темповете на растеж около 3% и през 2026 г., но структурата на това разрастване ще се промени — така обобщи перспективите си Петър Атанасов, главен икономист на Банка ДСК, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Атанасов посочи, че въпреки устойчивия общ растеж, компонентите му ще се преструктурират: износът ще даде положителен принос, след като големи предприятия възстановят нормалните си производствени темпове; вносът ще нараства във връзка с повишаващите се доходи и потреблението; а инвестициите ще се увеличат предимно заради публични проекти, свързани с отбраната и модернизация на инфраструктурата.

Инфлация: охлаждане, но с възходящ натиск

Експресните данни за януари 2026 г. показват месечна инфлация от 0,7% и годишна инфлация в диапазона 3,3–3,4%, спрямо 5% за 2025 г. Според Атанасов потребителските цени ще се охлаждат през 2026 г., отчасти защото базата за сравнение е по-висока след 2025 г.

В същото време експанзионистичната фискална политика и увеличение на доходите остават фактори, които могат да поддържат инфлацията. Икономистът акцентира, че при домакинствата с по-ниски доходи всяко повишение на заплатата се трансформира директно в потребление, което засилва вътрешното търсене и може да доведе до допълнително покачване на цените.

По думите на Атанасов сегашният ръст на цените през януари не е свързан с въвеждането на еврото, а най-вероятно се дължи на повишени разходи при доставчиците. Той отбеляза, че приемането на еврото само по себе си не би трябвало да бъде двигател на инфлацията.

Пазар на труда: недостиг, структурни проблеми и регионални различия

Демографският спад и намаляващата работна сила остават дългосрочни предизвикателства. Атанасов подчерта, че по-малко хора ще са на разположение за труд, а тази тенденция няма да се промени бързо, дори ако темповете на намаление се забавят.

Съществуват значителни структурни различия: около 100 000 безработни са готови да се трудят, но ниската им образователна подготовка затруднява реализацията им на пазара на труда. В същото време в големите градове се наблюдава почти пълна заетост, което създава натиск върху заплатите и трудовия подбор.

Атанасов посочи, че силният пазар на труда и напрегнатостта при намирането на кадри ще останат сред ключовите фактори, които определят заплатните тенденции през 2026 г.

Политическа нестабилност и външна среда

Икономистът отбеляза, че през последните години България е имала чести служебни и временни правителства, но това не е попречило на доброто представяне на икономиката, която се движи над средните нива в еврозоната. За 2026 г. прогнозата за страната е растеж около 3%, при средно ниво в еврозоната от около 1–1,5%.

Атанасов призова да се разглежда политиката отделно от макроикономическите резултати и подчерта важността на международната среда, която за съжаление е влошена и представлява външен риск за бъдещото развитие.

Инвестиции, внос и банкови теми

Инвестиционната активност през 2026 г. се очаква да бъде подкрепена от публични разходи в отбраната и инфраструктурни проекти, което ще засили общия принос на инвестициите към растежа. Увеличаващите се доходи ще стимулират вноса, допринасяйки за промяната в структурата на растежа.

В предаването бе поставен и въпросът за възможни промени в лихвените нива по кредити и за използването на освободените минимални задължителни резерви от банките, като темата остана отворена за по-нататъшно обсъждане и детайлизиране.

Цялото интервю с Петър Атанасов и допълнителните акценти от разговора могат да се проследят във видеото от предаването.