Великобритания се сближава с Китай – и това е послание към Америка

Киър Стармър приложи прагматичен подход при четиридневното си протоколно посещение при Си Дзинпин, като Лондон и Пекин се стремят към „по-усъвършенствани отношения“. В Пекин британският премиер беше посрещнат сред уверения, че Китай представлява по-стабилен и предвидим партньор в сравнение с непостоянството, свързано с Доналд Тръмп. В същото време реалните икономически ползи за Великобритания изглеждат ограничени, а уязвимостите в клоновете на доставките и въпросите за сигурността остават нерешени.

Това сближаване носи и очевидно политическо послание към Вашингтон: Европа и Великобритания имат възможност за алтернатива в отношенията си със Съединените щати. Дипломатическата размяна служи не само за търговски и дипломатически цели, но и за демонстрация на геополитическа автономия пред американската администрация.

Исторически и идеологически контекст

Виконт Палмерстън остава емблематичен като символ на прагматичната външна политика на Великобритания. В реч от 1840 г. той формулира ориентира: „Нашите интереси са вечни и постоянни и наш дълг е да следваме тези интереси.“ Тази мисъл продължава да резонира в съвременните британски решения по външнополитически въпроси.

Китайската страна очевидно напомня за собствената си историческа памет. Националистическата реторика свързва началото на „века на унижението“ с Първата опиумна война (1839–1842), която принуди династията Цин да отвори страната за световната търговия. Тогава Великобритания проведе действия, които доведоха до разпространението на опиума от контролирана от британците Индия. Днес Китайската комунистическа партия често оправдава централизираната си власт чрез позоваване на този период на вътрешна слабост и външни нашествия.

Дипломатическата игра днес

В своите срещи Си Дзинпин редува демонстрации на стабилност и уверения към чуждестранни високопоставени гости. Стармър беше сред тези визити, за да получи гаранции за по-постоянно партньорство. Пекин, от своя страна, използва такава дипломатическа активност като средство за позициониране спрямо Вашингтон — стратегия, която в крайна сметка цели да „разделя и владей“, като представи Китай като по-устойчив и предвидим партньор в контраст с американската политическа непостоянност.

За Великобритания подходът е прагматичен: целта е да се извлекат конкретни ползи, без да се ангажират идеологически. Но прагматизмът крие своите ограничения — икономическите облаги, които се представят публично, не компенсират напълно възможните дългосрочни рискове.

Икономически ползи и сигурност

Анализът на ползите показва, че непосредствените икономически ефекти за Великобритания са скромни. Въпреки разговорите за засилено сътрудничество и инвестиции, много от структурните въпроси остават нерешени. Зависимостите във веригите за доставки продължават да представляват уязвимост, а проблемите свързани със сигурността остават на дневен ред.

С двустранни контакти и визити по-високопоставени фигури търсят повече предвидимост и възможности, но не се предлагат бързи решения на фундаменталните предизвикателства — технологични зависимости, контрол върху ключови доставки и геополитическо влияние в критични сектори.

Заключение

Стармър се опира на палмерстъновия прагматизъм, когато търси балансиран подход към Китай: интересите на Великобритания са водещи, но те трябва да бъдат защитени спрямо новите геополитически реалности. Посещението при Си Дзинпин служи едновременно за установяване на по-стабилни дипломатически връзки и за изпращане на политическо послание към САЩ — че Европа и Великобритания разполагат с избор. В същото време остават неизяснени въпроси за истинската икономическа изгода и за това до каква степен новото сближаване ще ограничи рисковете за сигурността и веригите на доставките.