Великобритания се сближава с Китай и изпраща сигнал към Америка

Великобритания предприема по-близки дипломатически контакти с Китай, като премиерът Киър Стармър проведе четиридневно официално посещение при Си Дзинпин с цел „изграждане на по-усъвършенствани отношения“. Подходът на Стармър е откровено прагматичен, но реалните ползи за британската икономика изглеждат скромни, докато рисковете за сигурността и зависимостите в глобалните вериги за доставки остават нерешени.

Историческия и идеологически контекст

В реч от 1840 г. виконт Палмерстън формулира принцип, който и днес продължава да определя британската външна политика: „Нашите интереси са вечни и постоянни и наш дълг е да следваме тези интереси.“ Тази прагматична линия служи като рамка за модерните решения на Лондон при балансиране между икономически възможности и стратегически рискове.

Китайската страна също черпи исторически аргументи за своята легитимация. Националистическата реторика в Пекин проследява началото на „века на унижението“ до Първата опиумна война (1839–1842), в която британските действия принуждават династията Цин да отвори страната към световната търговия — включително и трафика на опиум, идващ от управляемата от Великобритания Индия. Китайската комунистическа партия използва тази епоха, за да оправдае централизираната си власт и строгия контрол над вътрешните и външните отношения.

Какво предлага сближението

От китайска страна Си Дзинпин използва срещите с високопоставени чуждестранни лидери, сред които е и Стармър, за да подчертае своя образ като „по-стабилен“ партньор в сравнение с непостоянството, което Пекин приписва на Доналд Тръмп. Това послание има двоен ефект: то е опит да се привлече търговско и политическо внимание, както и форма на натиск върху западните столици, че има алтернатива на близките отношения със САЩ.

За Лондон аргументите в полза на подобрено партньорство с Пекин са предимно прагматични — достъп до голям пазар и възможности за инвестиции. Но в практиката Стармър и неговите съветници са наясно, че очакваните икономически дивиденти трудно ще компенсират възможните политически и стратегически компромиси.

Основните рискове и ограничения

Най-значимите притеснения остават въпросите за националната сигурност и уязвимостта на веригите за доставки. По-голяма икономическа интеграция с Китай може да увеличи зависимостта от ключови стоки и технологии, които имат потенциал да бъдат използвани като инструмент за влияние. Тези опасения не са отстранени само с протоколи и декларации; те изискват структурни решения и гаранции, които често противоречат на политическата цел за близки двустранни отношения.

Геополитическото измерение

Освен материалните измерения, сближаването със своя партньор в Пекин носи и ясно политическо послание към Вашингтон: Европа и Великобритания демонстрират, че притежават опции и не са напълно обвързани само с американския курс. Този сигнал е част от по-широка дипломатическа игра, в която стабилността, предвидимостта и способността да се предлагат алтернативи са ключови активи.

От гледна точка на китайската дипломация, стратегията има и друг аспект — да накара западните партньори да преосмислят зависимостите си и да възприемат Пекин като по-надежден и предвидим играч в сравнение с американския политически цикъл. В практиката целта е проста: разделяй и владей — чрез създаване на различни центрове на влияние и привлекателност.

В заключение, британският прагматизъм към Китай показва че интересите на Лондон са водещи, но балансът между краткосрочни икономически очаквания и дългосрочните стратегически рискове остава крехък. Решенията, вземани в този контекст, ще оформят не само двустранните отношения, но и мястото на Великобритания в по-широката геополитическа игра.