Над 120 000 чужденци у нас, но липсват около 500 000 работници

Недостигът на работна ръка като основен проблем

Недостигът на квалифицирани кадри е сред ключовите теми, които се обсъждат и в Германия, и у нас. В бизнеса това се проявява не само като недостиг на специалисти, но и като реални загуби за компаниите — фирми отказват поръчки или не успяват да ги изпълнят заради липса на персонал. Това бе посочено от Ивайло Славов, член на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Темпото на нуждите превишава автоматизацията

Според Славов темпото, с което се търси и се изисква както квалифицирана, така и неквалифицирана работна сила, е значително по-високо от нивото на роботизация и автоматизация в производствените предприятия. Това означава, че технологичните инвестиции не могат бързо да компенсират липсата на човешки ресурси и че преходът към повече автоматизация не решава проблема в краткосрочен до средносрочен план.

Брой на работещите от трети страни и реалното измерение на дефицита

В момента в България работят над 120 000 души от трети страни. Въпреки това, според анализа, направен от Славов и споделен в ефира на „Бизнес старт“, общият недостиг на работна ръка в страната се оценява на около половин милион души. Тези данни показват, че чуждестранните работници към момента покриват само част от необходимостта и не могат да устранат дефицита.

Последствия за производството и услугите

Непостоянният или системен недостиг на персонал води до откази от нови поръчки, забавяния при изпълнение и изместване на фокус от разрастване към поддържане на текущи обеми. За бизнеса това означава ограничаване на растежа и конкурентоспособността. Като резултат, предприятията са принудени да търсят бързи решения за попълване на щатовете, включително привличане на работници от трети страни, но текущите числа показват, че това е само частично решение.

Необходимост от координирани мерки

Изказаните наблюдения подчертават нуждата от цялостен подход за справяне с дефицита — от ускорено обучение и преквалификация до по-ефективно използване на налични чуждестранни кадри и стимулиране на инвестиции в автоматизация, където тя е приложима. Все пак, според Славов, скоростта на търсене е такава, че технологичните промени не могат да настъпят достатъчно бързо, за да заместят човешкия труд в кратък срок.

Заключение

Обобщено, ситуацията в България се характеризира с ясно изразен дефицит на работна ръка: над 120 000 работещи от трети страни не успяват да покрият потребността, която по оценка достига около 500 000 души. Това води до откази на поръчки и невъзможност за изпълнение на планирани ангажименти, а темпото на търсене на работна сила остава по-високо от възможностите за автоматизация и роботизация в сектора.