Тръмп получи нови военни опции срещу Иран, но целите остават неясни

Пристигането в Близкия изток на ударна група около самолетоносача Abraham Lincoln увеличи възможностите на администрацията на Доналд Тръмп за военни операции срещу Иран, но останаха много неясноти относно конкретните цели и рисковете от ирански ответни удари. Ескалиращите заплахи между Вашингтон и Техеран доведоха и до поскъпване на петрола.

Нови опции, двусмислени послания

Разполагането на ударната група предоставя на САЩ по-голям набор от офанзивни инструменти, но каква ще е точната мисия — сваляне на ирански лидери, ответ за потушаването на протестите или натиск за ново ядрено споразумение — не е ясно. Президентът спомена пристигането на „голям флот от кораби“ и посочи, че се надява да не се наложи да бъде използван, като в същото време заяви, че са водени разговори с Иран и очаква те да продължат. Той посочи и два условия: „никакво ядрено оръжие“ и „спрете да убивате протестиращи“.

Дейна Строул от Вашингтонския институт за близкоизточна политика коментира, че присъствието на ударната група дава разширен набор от офанзивни опции, но уточни, че все още липсва яснота кой би бил военният обект. Анализатори от Bloomberg Economics — Бека Васер и Дина Есфандиари — също посочват, че струпването на сили увеличава опциите на администрацията и укрепва защитата на американските сили и съюзниците срещу ирански ответни действия.

Военни възможности и реални ограничения

Ударната група на Lincoln носи около 45 самолета, включително F‑35C, което дава капацитет за стартиране на операции директно от кораба без използване на регионално въздушно пространство — важен фактор предвид съобщенията, че Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства не желаят въздушното им пространство да бъде използвано за удари. Майкъл Айзенщат отбелязва, че това „е ключов елемент“. Въпреки това за „сериозен удар“ според него ще са нужни две или три самолетоносачни ударни групи или значителни сили на Военновъздушните сили, базирани на сушата.

Освен самолети от Lincoln, САЩ посочват наличието в региона на F‑15E, способни да носят тежки бомби GBU‑28 за поразяване на дълбоко скрити съоръжения. Армада, водена от Lincoln, включва и шест разрушителя с ракети „Томахоук“, които се присъединиха към други кораби и над 30 000 американски войници, базирани в района. Администрацията описа разполагането като „готово, желаещо и способно бързо да изпълни мисията си“, докато държавният секретар Марко Рубио заяви пред сенатска комисия, че целта е отбранителна — защита на американските сили в региона.

Ядрената програма, последствията от удари и дипломатическия застой

След бомбардировките по ядрени обекти през юни президентът обяви, че ядрената програма е „унищожена“, но от докладите в текста става ясно, че Иран е признал силни повреди по обектите и временно спиране на обогатяването, като в същото време не допуска МААЕ да възобнови мониторинга. Генералният директор на агенцията Рафаел Мариано Гроси заяви, че Иран запазва ядреното си ноу-хау и би могъл сравнително лесно да възстанови дейността.

Авторите предупреждават, че бомбардировки едва ли биха унищожили запасите от високообогатен уран — материал, който може бързо да бъде използван за оръжие. Удар по такива запаси без последваща физическа проверка крие риск от разпръскване на опасни материали.

В дипломацията не се наблюдава напредък: от седмици няма реални преговорни усилия по ядрената програма, а внезапният натиск за бързо споразумение е изненадал някои участници, отбелязват запознати.

Ирански ответни възможности

Въпреки че 12‑дневната война на Израел е нанесла сериозни щети на иранската противовъздушна отбрана и е изчерпала резерви от ракети и боеприпаси, Иран продължава да притежава значителен арсенал, който може да застраши региона и да засегне съюзници. Фабиан Хинц от Международния институт за стратегически изследвания посочва, че Техеран има „значителен запас от ракети, които могат да достигнат Израел“.

Морските способности на Иран включват мини, противокорабни ракети, управляеми снаряди, дронове, миниподводници и безпилотни надводни съдове. Анализаторите предупреждават, че ако Техеран реши да започне да тормози търговското корабоплаване в Персийския залив, вероятно ще успее лесно и ще бъде трудно да бъде спрян, което допълнително усложнява риска от регионална ескалация.