Ако САЩ напуснат НАТО, Европа може да се защити сама
Кризата около суверенитета над Гренландия повдигна въпроса дали НАТО би могъл да функционира без най-значимия си член. Възникналите напрежения
Кризата около суверенитета над Гренландия повдигна въпроса дали НАТО би могъл да функционира без най-значимия си член. Възникналите напрежения през последните седмици, включително струпването на малки европейски контингенти на острова и намеците за възможна американска намеса, подтикват към сериозен размисъл за алтернативни варианти на трансатлантическата защита.
Исторически контекст и текуща динамика
НАТО е роден след Втората световна война като алианс на 12 държави – десет европейски и две северноамерикански. Първият генерален секретар Лорд Исмей го определи като структура, чиято цел е „да държи руснаците вън, американците вътре и германците долу“. От основаването си през 1949 г. алиансът последователно отговаряше на предизвикателствата на Студената война, падането на комунизма и следващите кризи, като днес е разширен до 32 държави и действа не само в Западна Европа, но и на Балканите, в Близкия изток, Арктика и в морските пространства около Европа и Африка.
Скорошният спор около Гренландия е сред най-напрегнатите разриви в алианса досега. Освен дипломатическото напрежение, в текста се посочва, че има и други политически въпроси, по които администрацията в САЩ изглежда готова да променя трансатлантическите приоритети.
Бюджети и индустриален капацитет
Вашингтон носи най-голямото финансово тегло в алианса с около 900 млрд. долара военен бюджет, като е загатнато за възможно увеличение до 1,5 трилиона. Европейските държави обаче имат общ отбранителен бюджет от около 400 млрд. долара — вторият най-голям в света. За сравнение в текста се дават данни за Русия (около 140 млрд.) и Китай (около 250 млрд.). Допълнително се отбелязва ангажимент на европейските правителства да достигнат общо 5% от БВП за отбрана (3,5% чисти военни разходи и 1,5% за инфраструктура и киберсигурност).
Загубата на американския пазар би свела част от технологичното лидерство и капацитети, тъй като около половината от топ 25 отбранителни компании са американски — сред тях Lockheed Martin, Northrop Grumman, Boeing, General Dynamics и RTX. В същото време Европа разполага с осем компании в топ 25, сред които BAE (Великобритания), Leonardo (Италия), Airbus (Франция/Германия), Thales (Франция), Saab (Швеция) и Rheinmetall (Германия).
Военни способности и технологично съперничество
Американската индустрия произвежда множество водещи системи — стелт изтребители от пето поколение като F‑35, дълговременни разузнавателни и ударни дронове, противовъздушни системи като Patriot и THAAD, както и висококачествени спътникови платформи. Европейското производство обаче има конкурентни предимства в кораби и дизелови подводници, а усилията за подпомагане на Украйна ускориха производството на танкове, гаубици и боеприпаси в Европа, понякога изпреварвайки САЩ по темпове.
За по-нискотехнологични категории — краткотрайни дронове, стрелково оръжие, хеликоптери, транспортни самолети и системи за ПВО с по-кратък обсег — Европа би могла да навакса в рамките на приблизително пет години, според анализа. По отношение на личния състав, докато САЩ разчитат на доброволна армия, в Европа наборната служба остава норма в девет държави, включително двете северни членки, а Германия е посочена като страна, която планира да я възстанови.
Ядрено възпиране и политически избори
Най-голямото стратегическо предизвикателство при евентуално американско оттегляне остава ядреното възпиране. Великобритания и Франция притежават малки, но професионални ядрени арсенали, но без американския стратегически чадър Европа би загубила важен слой възпиране. Опциите включват развитие на собствени способности в някои държави — текстът посочва, че Германия и Полша биха могли да се присъединят към ядрените сили — или временна рамка за споделена ядрена отговорност със САЩ.
Нова мисия и бъдещето на алианса
Ако НАТО загуби американския фокус върху глобалните мисии, алиансът би могъл да се концентрира по-силно върху отбрана на европейския регион, включително защитата на Украйна. Включването на Украйна — с население около 40 милиона и опитна, мотивирана армия — би върнало клуба към общо 32 членове и би засилило регионалния потенциал. Алиансът щеше да запази и шестте си арктически държави.
Авторът изразява надежда, че САЩ ще останат в НАТО, но предупреждава, че европейците вече търсят алтернативи и имат ресурсите да изградят по-силна паневропейска отбрана, най-добре в рамките на алианса, но и самостоятелно при необходимост.
Джеймс Ставридис е адмирал от ВМС на САЩ в оставка и бивш върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа.


