Чиста енергия: ключът към икономическото оцеляване на Европа

Чистата енергия вече излиза извън рамките на екологичната кауза и става централна икономическа тема за Европа. В предаването „Чиста енергия“ водещата Вероника Денизова разговаря с главния икономист на Wealth Effect Management Владимир Вано за инвестициите, конкурентоспособността и енергийната сигурност на ЕС.

Инвестиции и икономическа тежест

Според Вано инвестициите в чиста енергия вече носят значителен икономически ефект. В Китай този поток е изключително масивен — там инвестициите в сектора възлизат на над 10% от икономиката и допринасят съществено за растежа. Тези вложения в чистите технологии се равняват на около една десета от световната икономика, когато се разгледат глобалните обеми, концентрирани в Китай.

В Европейския съюз секторът на чистата енергия също е важен двигател — в отделни тримесечия растежът е бил с повече от една трета заради този сектор. Освен това в глобален мащаб броят на работните места, създадени в индустриите на чистата енергия, вече надвишава тези в традиционната икономика на изкопаемите горива.

Парадоксът: иновации срещу индустриално производство

Докладът на Марио Драги за бъдещето на ЕС изтъква един от ключовите проблеми: липсата на „индустриален мускул“. Европа често е начело в развойната дейност и технологичните решения, но изпитва затруднения при превръщането им в мащабно производство и печалби. Както посочва Вано, ЕС често разработва иновациите първи, а Китай ги превръща в значителна индустрия и капитализира техните предимства.

Цени, инфраструктура и ролята на ядрената енергия

Високите сметки за електричество са основен проблем за бизнеса и потребителите в Европа. Вано аргументира, че причините не са в самите възобновяеми източници, а в стратегически решения и недостатъчна свързаност на мрежите. Когато една държава произвежда евтин ток от вятър и слънце, липсата на достатъчно интерконектори често пречи той да се пренесе ефективно към съседите.

Освен това цените на електроенергията често се определят от най-скъпия генератор на пазара — обичайно газовите мощности — което води до изкуствено повишаване на сметките. В този контекст Вано цитира германския политик Фридрих Мерц, който нарича затварянето на атомните електроцентрали в Германия „стратегическа грешка“, акцентирайки върху възможната роля на ядрената енергия за стабилност и конкурентоспособност.

AI и центровете за данни — новите големи консуматори

Към традиционните натоварвания се добавя бързо растящото търсене от центровете за данни и приложенията за изкуствен интелект. Вано подчертава, че енергоемкостта на целия сектор на центровете за данни в света е сравнима с консумацията на страни като Франция. В Ирландия търсенето от тези центрове вече достига почти една пета от общото електропотребление.

Прогнозите, цитирани в разговора, сочат рязко нарастване на дяла на AI в енергийните нужди на центровете за данни — от около 15% днес до приблизително 50% в следващите пет години. Тази динамика ще натисне ЕС да преразгледа енергийната си стратегия, включително позицията спрямо ядрената енергия, ако иска да остане конкурентоспособен в технологичната надпревара.

Кой ще плаща за прехода?

На фона на тези промени остава ключовият въпрос за разходите. Вано предупреждава, че обвиненията, че зеленият преход сам по себе си е причина за високите цени, често са „замъглени“ от политически решения. Дългосрочно чистата енергия предлага път към по-голяма независимост от вноса на фосилни горива и потенциално по-ниски сметки, но преминаването към тази система изисква огромни частни инвестиции и координиран капиталов пазар.

„Енергийната сигурност и цената на самата енергия ще бъдат най-важните определящи фактори за конкурентоспособността на ЕС в бъдеще,“ заключава Вано, като поставя акцент върху нуждата от индустриална политика, инфраструктурни инвестиции и пазарни решения, които да позволят на Европа да превърне технологичните си предимства в икономически ползи.