Антъни Хопкинс посочи най-удовлетворяващата роля в кариерата си

Холивудска легенда, която избира личното удовлетворение

Антъни Хопкинс, считан за едно от най-големите имена в Холивуд, винаги е имал изобилие от предложения за роли. Въпреки това актьорът не поставя на първо място с кого ще работи, а предпочита да се фокусира върху собствените си творчески предизвикателства и постижения.

В интервю пред JoBlo Хопкинс откровено споделя: „Достигнах етап в живота си и съм на добра възраст, в която съм направил всичко, което съм искал. Прекрасно е да не ти пука.“ Тази нагласа показва, че за него приоритет вече не е търсенето на статус, а вътрешното удовлетворение от работата.

Рефлексия: всичко е илюзия

Разсъжденията на актьора пред The Irish Times дават по-философски тон на неговата позиция: „Поглеждам назад и си мисля: всичко е просто сън. За мен това е илюзия, нищо повече.“ Тази дистанция към славата и кариерата не е случайна — според текста в материала Хопкинс изминава дълъг път и променя отношението си към живота и работата.

Тази промяна е свързана и с признанието, че в миналото е гонел слава и че понякога това е затруднявало работата с него. След като променя вижданията си, актьорът възприема по-спокойна и философска позиция, която променя и начина, по който избира проекти.

Роля, която оставя най-силна следа

Въпреки че публиката асоциира Хопкинс най-силно с Ханибал Лектър — образът, който го изстрелва към върха на известността — самият той отличава друга роля като най-удовлетворяваща. По думите му: „Това е една от любимите ми роли. Разбира се, наслаждавах се и на тази в ‘Мълчанието на агнетата’, но все пак това беше най-удовлетворяващото нещо за мен.“

Актьорът говори конкретно за „Остатъкът от деня“ (1993), където изпълнява ролята на иконом, влюбен в икономката на своя господар, в която партнира Ема Томпсън. За Хопкинс тази история и персонажът са донесли най-голямо лично удовлетворение, въпреки че кариерата му включва и други емблематични изпълнения.

Баланс между публично и лично

Изразената от Хопкинс философска дистанция и предпочитанието към вътрешните предизвикателства подчертават промяната в целите му. Вместо да търси имена и сътрудници заради тях самите, той гледа на всяка роля като възможност за лично израстване. Това отношение обяснява и защо днес приема предложените роли с по-малко амбиция за външно одобрение, но с повече стремеж към професионално и емоционално удовлетворение.

Заключение

Антъни Хопкинс остава една от най-разпознаваемите фигури в киното, но предпочита да оценява кариерата си през призмата на личните си постижения. В това число „Остатъкът от деня“ заема специално място, докато образът на Ханибал Лектър продължава да е символ на неговия професионален успех. Сега актьорът гледа на всичко като на илюзия и избира да се наслаждава на това, че вече не го безпокои търсенето на слава.