Захари Карабашлиев е писател на 2025 г. според читателите

Наградите бяха определени по статистика от електронния каталог

Столичната библиотека раздаде за единадесети път своите годишни отличия, базирани на годишната статистика от електронния каталог. Церемонията беше открита и водена от писателя и поет Петър Чухов, който посочи заслугата за инициативите през последните 11 години към управлението на директора Юлия Цинзова.

Встъпително слово преди награждаването произнесе писателят Иван Ланджев, който описа библиотеката като оазис на смисъла сред нарастващата пошлост и каза, че мястото го вдъхновява и дава надежда.

Писател на 2025 г. и ключови отличия

За писател на 2025 г. беше отличен Захари Карабашлиев. Призът връчи проф. Цочо Бояджиев, който го определи като най-четения автор на десетилетието и му пожела да остане водещ и в следващите десетилетия.

Като най-четен автор на книга бе изтъкнат носителят на „Букър“ Георги Господинов с романа „Градинарят и смъртта“. Господинов с усмивка отбеляза, че би желал награда за млад читател, а не за млад писател.

Новата категория „Най-четен автор на фентъзи“ отиде при Васил Попов, автор на „Лехуса“ и „Мамник“.

Наградата за най-четен автор в областта на научната и научнопопулярната литература получи д-р Александър Стоянов. Отличието връчи експертът Светлозар Желев, който подчерта ерудицията на д-р Стоянов и приноса му за достоверна историческа памет. Д-р Стоянов благодари и заяви, че историята на България е прекрасна приказка, но нейният завършек зависи от нас. В тази категория бяха отличени и Стойчо Керев, Румяна Николова и Николай Генов.

Поезия, художествена и книги за София

Столичната библиотека обяви проф. Амелия Личева за най-четен поет за изминалата година. Наградата връчи писателят Георги Константинов, който припомни лична връзка с фамилията Личеви. Като съпътстващи автори в раздела поезия бяха отличени Мирела Иванова и директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов; Капралов отбеляза, че истинският творец трябва да извисява своята публика.

Най-четеният автор на художествена литература е Виктория Бешлийска. Наградата й връчи Здравка Евтимова, която пожела творбите на Бешлийска да накарат хората по света да заобичат България. В същата категория бяха отличени още Владимир Зарев, Георги Бърдаров и Радослав Бимбалов; наградите връчи кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков, който поздрави екипа на библиотеката и директора Юлия Цинзова.

Като най-четени автори на книги за София бяха обявени урбанистът Здравко Петров и Виктор Топалов. Наградата връчи Тони Николов, който определи София като „град текст“ и приветства изследванията върху столицата. Отличеният Здравко Петров изрази радост от интереса към старите сгради като начин за тяхното опазване.

Деца, читатели и семейства

За най-четен автор на детска литература беше отличена Александра Георгиева. Председателят на Асоциация „Българска книга“ Петя Господинова поздрави Георгиева и призова за повече подобни автори. Самата Александра обърна се към родителите с молба да четат заедно с децата си, защото така светът може да стане по-различен.

Като подгласници в детската категория бяха отличени Радостина Николова и Цвета Брестничка. Поради отсъствието на Виктор Топалов наградата му прие неговият редактор Савина Николова.

В категорията „Читател на годината – 2025“ наградата получи Илиян Манов. Призът в детска възраст отиде при деветгодишната Цветозара Павлова, а в ученическата категория – при 17-годишната Магдалена Рахнева. Най-четящото семейство за годината са Марина и Павел Петкови с децата Тома (9 г.) и Матей (13 г.).

За най-четящи студенти бяха обявени Александър Ангелов, Йоана Атанасова, Дана Димова и Диодор Демиров; наградата връчи зам.-председателят на Столичния общински съвет Ваня Тагарева, която пожела книгата да отваря нови светове за студентите.

Посланията на отличените

В словото си Захари Карабашлиев свърза мисълта за опасността от лъжа и тирания с литературните примери на Вацлав Хавел и Александър Солженицин и подчерта значението на неприобщаването към лъжата като форма на гражданско участие. Георги Господинов призова за връщане на думите и стойностите, опирайки се на дълбоката традиция на книгите и разсъждавайки за необходимостта да се отървем от самопораженията на интелектуалното непълнолетие.

Проф. Цочо Бояджиев добави, че в творбите на Карабашлиев се среща баланс между действие и психологическо размишление, който отговаря на подготвена публика.

Церемонията затвърди ролята на Столичната библиотека като място, където връзката между читатели и автори се измерва чрез реалното ползване на книги, а не чрез жури – факт, подчертан многократно от организаторите и отличените.