Парламентът ще решава за включването на България в Съвета за мир

България официално се присъедини към инициативата на Доналд Тръмп „Съвет за мир“, стана ясно след церемония в Давос, Швейцария. Министър-председателят в оставка Росен Желязков съобщи информацията, цитирана от пресцентъра на Министерския съвет. Правителството е дало мандат на Желязков да подпише присъединяването, а окончателното решение ще бъде взето от Народното събрание след внасяне на ратификационен проектозакон, обещан за следващата седмица.

Какво заяви правителството

По думите на премиера участието на България е изцяло доброволно и не носи финансови ангажименти за държавата. Според съобщението, страната ни няма да поема финансови задължения към новата организация. Все пак властите признават, че към момента не е напълно ясно какви конкретни задължения и правни последици произтичат от членството и това остава да се уточни.

Следващи стъпки в България

Ведомството посочи, че в следващите дни ще бъде внесен в Народното събрание проектозакон за ратификация, с цел решението да бъде одобрено и придобие правна сила. Желязков заяви, че процесът на ратификация ще започне още следващата седмица.

Поканата и президентската позиция

Президентът в оставка Румен Радев е получил писмо от Доналд Тръмп с покана България да се присъедини към страните-основателки на Съвета за мир. По информация от прессекретариата на президентството, Радев е върнал отговор, в който посочва настоящата политическа ситуация в страната, включително оставките на правителството и на неговата администрация, като причина за отказ.

След отказа на Радев, предложението бе подето от лидера на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски, върху когото в текста се посочва, че е санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“. Пеевски публично поиска България да се включи и поздрави Желязков след подписването в Давос.

Произход и цел на инициативата

Идеята за Съвет за мир възникна след резолюция на ООН, свързана с конфликта в Газа, но е структурирана и популяризирана по инициатива на президента Тръмп. Според официалните съобщения целта на новата организация е да насърчи международно сътрудничество за постигане на мирни решения при военни конфликти не само в Газа, но и в други региони. Преди отпътуването си за Давос Тръмп е посочил, че възприема институцията и като алтернатива на ООН.

Международни реакции и състав на Съвета

Поканите към Съвета са предизвикали разнопосочни реакции. Доналд Тръмп е отправил покана и към руския президент Владимир Путин, който според съобщения вече е предложил 1 млрд. долара от замразени в САЩ руски активи за организацията. Украинският президент Володимир Зеленски е казал, че не вижда как би участвал в същия орган с представители на Русия и Беларус.

Някои световни лидери са отказали участие — сред тях са френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър. Италианският премиер Джорджа Мелони е изразила съпротивата си, мотивирайки се с конституционни съображения. При това от 27-те държави членки на ЕС досега участие в Съвета са приели само Унгария и България.

Според медийни източници и официални съобщения, в структурата на Съвета са включени и личности като държавният секретар Марко Рубио, Джаред Къшнър и бизнесменът Стив Уиткоф, като не е уточнено дали те действат в лично качество или като представители на САЩ. Някои краища на международната общност изразяват притеснение от това, че Доналд Тръмп ще бъде председател и ще запази това право и след края на президентския си мандат, включително и възможността да блокира решения на институцията.

Кои държави се присъединиха

По официални и медийни данни около 60 лидери са били поканени да се включат в Съвета за мир. В деня на церемонията в Давос към инициативата се присъединиха 19 държави: Аржентина, Бахрейн, Армения, Азербайджан, България, Унгария, Индонезия, Йордания, Казахстан, Косово, Пакистан, Парагвай, Катар, Саудитска Арабия, Турция, Мароко, Обединените арабски емирства, Узбекистан и Монголия. Няколко други страни като Беларус и Израел също декларираха присъединяване.

Независимо от обявеното присъединяване, остава неясно какви конкретни ангажименти следва да изпълни България като страна членка, което поставя въпроса за съдържанието на предстоящия ратификационен закон и дебата в парламента.