Честият контакт с общността намалява депресията при хора над 65

Ключови данни от дългогодишно изследване на стареенето

Екип от Центъра за здравословно стареене на мозъка (CHeBA) към Австралийския университет на Нов Южен Уелс анализира социалните контакти и психичното здраве при повече от 560 близнаци на възраст 65 и повече години. Проучването е продължило шест години и е целяло да изясни как социалният живот се влияе от психичното и когнитивното състояние на възрастните хора.

В хода на изследването учените се фокусирали върху различни видове социални връзки — приятелства, семейни отношения и участие в обществени групи и общности — и проследили промените в техния обем и качество през времето.

Социалните контакти зависят повече от опита, отколкото от гените

Анализът показва, че социалните връзки при възрастните хора са слабо свързани с генетични фактори. Това означава, че по-голяма част от вариациите в мрежите от контакти се обясняват с индивидуалния жизнен опит и средата, в която човек живее, а не с наследствеността.

„Тъй като социалните връзки не са силно определени от гените, те могат лесно да се променят“, коментира експертът по социално здраве Сурадж Самтани от CHeBA, научен ръководител на изследването, публикувано в British Journal of Psychiatry. Тази гъвкавост дава възможност за целенасочени интервенции, които да подобрят социалната ангажираност на възрастните хора.

Променими фактори и значение за депресията

Изводите от проучването сочат, че възрастните, които поддържат по-чести контакти с приятели, съседи и други членове на общността, показват по-малко симптоми на депресия. Намалението на симптомите е отчетено както при началния преглед, така и след шест години наблюдение, което подчертава устойчивата връзка между социалната активност и психичното благополучие.

Тъй като социалните контакти са до голяма степен формирани от личния опит, те представляват потенциална цел за програми и политики, насочени към предотвратяване и намаляване на депресивни състояния при възрастните хора.

Ролята на изследванията с близнаци

Проучването използва модел на близнаци, защото такива изследвания позволяват да се отдели влиянието на генетиката от това на средата. Близнаците споделят част от генетичния си материал и често имат сходни условия в ранните етапи на живота, което дава възможност на учените да оценят по-точно кои фактори правят индивидите уникални.

Според авторите това е едно от най-обширните проучвания в Австралия, посветени на процесите на стареене, и резултатите допринасят за по-добро разбиране кои елементи от социалния живот могат да бъдат целево подобрявани за по-добро психично здраве.

Практически последици

Наблюдаваната слабa генетична връзка със социалните контакти означава, че интервенции като улесняване на общуването, подкрепа за местни инициативи и програми за социална интеграция могат да имат реален ефект върху психичното здраве на възрастните хора. Увеличаването на възможностите за срещи с приятели, съседите и общностни дейности се очертава като ефективен инструмент за намаляване на риска от депресия.

Заключение

Шестгодишният анализ на над 560 близнаци над 65 години от CHeBA показва, че социалните връзки се формират предимно от житейския опит и средата, а не от гените, и че активното социално общуване е свързано с по-малко симптоми на депресия. Резултатите подчертават възможността за подобряване на психичното здраве чрез политики и програми, насърчаващи социалната ангажираност на възрастните.