Социалните връзки намаляват риска от депресия при възрастните

Социалните връзки в напреднала възраст са по-силно повлияни от житейския опит и средата, отколкото от генетичните фактори, и поддържането на контакти с приятели, съседи и общността може да намали риска от депресия при възрастните. Това е основният извод от мащабно австралийско изследване, публикувано в British Journal of Psychiatry.

Дизайн на изследването и участници

Проучването е проведено от екип на Центъра за здравословно стареене на мозъка (CHeBA) към Австралийския университет на Нов Южен Уелс (UNSW). В него са включени над 560 двойки близнаци на възраст 65 и повече години. Наблюдението е продължило шест години, което е позволило да се проследи как социалните връзки и нивата на депресивни симптоми се променят във времето.

Използването на близнаци като извадка има специфично предимство: тъй като близнаците споделят част от генетиката си и често имат обща ранна среда, сравнението между тях помага да се идентифицират влиянията, които правят индивидите уникални, и да се отдели ролята на генетиката от тази на житейския опит.

Какво измерваха изследователите

Екипът анализираше различни аспекти на социалните контакти — приятелства, семейни взаимоотношения и участие в общностни дейности — и свързани с тях промени в психичното и когнитивното здраве. Проследяването в рамките на шест години позволи да се оцени както началното състояние, така и дългосрочните ефекти върху депресивните симптоми.

Генетика срещу житейски опит

Резултатите показват, че социалните взаимоотношения не са в голяма степен определени от гените. Това означава, че те се формират предимно под влиянието на индивидуалния опит и средата, в която живее човек, и следователно са относително изменими.

„Тъй като социалните връзки не са силно определени от гените, те могат лесно да се променят“, каза Сурадж Самтани, експерт по социално здраве от CHeBA и научен ръководител на изследването. Този извод отваря възможности за интервенции и инициативи, насочени към подобряване на социалната ангажираност на възрастните хора.

Връзка със симптомите на депресия

Учени от екипа установиха, че възрастните участници, които поддържат по-чести контакти с приятели, съседи и други членове на общността, са имали по-малко симптоми на депресия както в началото на проучването, така и след шест години. Тази устойчивост на ползите от социалната ангажираност предполага, че интервенциите, които насърчават социални връзки, могат да имат дълготраен ефект върху психичното здраве на възрастните хора.

Значение на находките

Изводите от изследването подчертават важността на социалната подкрепа и общностното участие за психичното благополучие в старостта. Фактът, че социалните връзки са оформени по-скоро от житейския опит, отколкото от наследствеността, означава, че мерки за подобряване на социалната ангажираност — като групови дейности, програми за съседска подкрепа и инициативи за поддържане на контакт — могат реално да намалят риска от депресия сред възрастното население.

Проучването на CHeBA е едно от най-обширните австралийски изследвания, фокусирани върху стареенето, и предоставя емпирична основа за политики и практики, насочени към подобряване на качеството на живот на хората в по-напреднала възраст.