Грешките в служебния кабинет ощетяват Радев, реформаторите и Йотова

Решението на Румен Радев да подаде оставка и сигналите за възможно влизане в партиен живот прехвърлят отговорността за първите ходове върху президента в оставка и вицепрезидента Илияна Йотова. В ефира на предаването „В развитие“ политологът Ивайло Илиев предупреди, че съставът на бъдещото служебно правителство трябва да бъде ясен и еднозначен, защото всяка грешка в назначенията може да подкопае доверието в президентския екип и да навреди на изборните инициативи на прореформаторските сили.

Защо изборът на служебен кабинет е критичен

Илиев посочи, че сигналът за проектосъстав на служебното правителство неизбежно ще бъде свързан с протестите и публичните изявления на президента в оставка. Ако номинациите изглеждат противоречиви или политически съмнителни, това може да разколебае избирателите и да подкопае увереността, че президентската квота ще може да реализира реформи за по-прозрачен изборен процес.

Експертът подчерта, че грешка при избора на премиер или министър не би засегнала само образа на Радев, а и кампаниите на прореформаторските партии и на Илияна Йотова като потенциален кандидат-президент през есента.

Как се стигна до оставката

Ивайло Илиев припомни, че още от началото на кризата през 2021 г. Радев е имал възможности да използва общественото недоволство за изграждане на политически проект, но не го е направил. Според него в момента ситуацията е „в адекватен ход“ – президентът е в ролята на двигател, но развръзката изисква внимателни стъпки, за да не се допуснат институционални сблъсъци.

Речта на президента от 19 януари, каза Илиев, оставя повече въпроси, отколкото ясни намерения. В рамките на десет дни – от 19 януари до назначаването на служебен кабинет и обявяването на изборна дата на 29 януари – България трябва да премине през крехък период без редовно правителство, с президент в оставка и без приет бюджет.

Политическа атмосфера и атаки в кампанията

По данни на социологически проучвания Радев остава политикът с най-високо доверие, което го превръща в основна мишена за бъдеща ожесточена кампания. Илиев очаква използване на тежки негативни наративи и компроматни атаки — от обвинения във връзки със служебни правителства до скандали като „Боташ“.

В същото време политологът предупреждава, че прекомерният натиск срещу Радев може да има обратен ефект, като мобилизира симпатизантите му и увеличи обществената реактивност срещу управляващото мнозинство.

Протестите, избирателната активност и политическите пренареждания

Илиев каза, че президентът се опитва отново да се свърже с протестното движение, правейки препратка към „юмрука“ от 2020 г., но ефектът не е еднозначен — на протестите в края на 2025 г. имаше и плакати срещу него, което показва, че недоволството е фракционирано.

Въпреки отчетеното вълнение и повишена готовност за участие в изборите, остава въпросът дали това ще се материализира до изборите напролет. Политологът прогнозира по-висока избирателна активност, но не поставя точни числа и очаква сериозни размествания, подхранвани от „празнотата“ след оставката на кабинета (бел. ред. „Желязков“). В този вакуум, според Илиев, Радев може да играе запълваща роля.

Международни измерения и необходимите реформи

Илиев обръща внимание, че влизането на страната в еврозоната се случва в момент без стабилно правителство и без приет бюджет, което поставя под наблюдение Брюксел и Страсбург. Президентът ще трябва да балансира между вътрешния си образ, който част от обществото възприема като ориентиран към Изтока, и европейския имидж, синхронизиран с общоевропейската политика.

Що се отнася до конституционните промени, критикувани от Радев, Илиев напомня, че реалните промени изискват конституционно мнозинство в следващия парламент. Той не изключва възможността за мнозинство, което да включва формация, свързана с Радев, партиите от „Продължаваме промяната–Демократична България“ и някои малки формации, но подчертава, че заявките за кардинални реформи все още са по-скоро декларативни.