Земеделците алармират: Меркосур изтласква българското зърно от ключови пазари

Протести в Страсбург срещу търговската сделка с Меркосур

Днес в Страсбург се събират мащабни протести на земеделски производители от различни страни на ЕС. Централната причина за недоволството е предстоящото търговско споразумение между Европейския съюз и държавите от Меркосур, каза от мястото на събитията Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в предаването Бизнес старт с водеща Роселина Петкова.

Фермерите очертават основния проблем като приоритизиране на индустриалните интереси за сметка на земеделието. „Ползите безспорно са за индустрията, която не е свързана със земеделие. Говорим за производството на автомобили, за химическа индустрия – неща, които Европа естествено изнася за Южна Америка,“ каза Проданов, обяснявайки мотивацията за протеста.

Недоверие към контролите и ефектът от геополитиката

Проданов отбеляза, че ЕС се е превърнал в „остров на зелено производство“, но високите екологични стандарти и липсата на реципрочност в изискванията намаляват конкурентоспособността на европейските производители. Войната в Украйна и глобалната геополитическа обстановка допълнително натоварват сектора.

„Производството в Южна Америка със сигурност не е на екологичното ниво на Европейския съюз. Контролът, за който се декларира, че ще се осъществява по границите – ние му нямаме никакво доверие. Видяхме какво се случи със защитните механизми при вноса от Украйна,“ каза той, изразявайки скептицизъм относно изпълнението на гранични проверки и защитни мерки.

Мащабът на Меркосур и влияние върху цените

Българските земеделци посочват, че капацитетът на страните от Меркосур е далеч по-голям в сравнение с ЕС. Според представения анализ, тези държави произвеждат 66 пъти повече соя и три пъти повече царевица от ЕС, а само Аржентина произвежда повече пшеница от Украйна. Това води до силен натиск върху цените и пазарните позиции на европейските и българските производители.

Аржентинският експорт е нараснал с около 7–8 милиона тона пшеница за последната година и това е довело до изместване на българската продукция от ключови дестинации в Северна Африка. „Аржентина ни измести от Северна Африка… Тези 7–8 млн. тона се съсредоточиха в основните ни пазари Мароко, Алжир, Тунис и ни изместиха оттам. Сега сме пренасочени по-към Изтока и Азия, но всяка година е различна,“ коментира Проданов.

CBAM и други допълнителни тежести

Към конкурентните предизвикателства се добавят и новите данъчни тежести. Въвеждането на въглеродните такси (CBAM) от началото на 2026 г. според земеделците ще увеличи разходите за производство. „CBAM таксите ще повишат цената на торовете за земеделието в Европа с около 150–200 евро на тон, което е безумно на фона на вече повишените разходи. Това още повече ще ни направи неконкурентоспособни,“ посочи Проданов.

Фермерите твърдят, че секторът може да се развива и без директни субсидии, но само ако бъде осигурена справедлива пазарна среда. Те обвиняват Европейската комисия, че бърза да подпише сделката под натиск от геополитически сили като САЩ, Китай и Русия.

Искания и вътрешни проблеми

Земеделските организации в цяла Европа настояват за преосмисляне на главата за земеделие в споразумението с Меркосур, за обединяване на средствата във финансовата рамка след 2027 г. и за облекчения относно CBAM таксите.

Вътрешните слабости в България допълнително влошават положението: политическа нестабилност, забавени реформи и липса на дългосрочна стратегия за сектора. „Нищо не успяхме да свършим последните три-четири години и затова Меркосур толкова жестоко удря върху нас – защото ни хваща в най-тежкия период. Имаме нужда от дългосрочна визия с хоризонт 5–10 години напред,“ заяви Проданов.

Фермерите настояват за спешни промени в законодателството, по-добро напояване, решаване на поземлените отношения и подобрена комуникация между държавата и производителите.

В края на седмицата Управителният съвет на асоциациите ще се събере, за да реши следващите стъпки на недоволството, ако исканията за отлагане или промяна на земеделската глава в споразумението не бъдат чути в Страсбург.