Фермери: Меркосур заплашва българското биопроизводство

Фермерите алармират от „Зелена седмица“ в Берлин

По време на международното изложение „Зелена седмица“ в Берлин през 2026 г. български производители изразиха тревога след финализирането на търговското споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур. Албена Симеонова, председател на Българската асоциация „Биопродукти“, говори пред предаването Бизнес старт с водещ Христо Николов и предупреди, че сделката може да застраши здравето на потребителите и устойчивостта на европейското земеделие.

Симеонова подчерта, че докато европейските фермери изпълняват все по-строги „зелени“ изисквания, вносът от Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай идва от стопанства с много по-либерални практики. Тя посочи, че соята от Аржентина е в голямата си част генно модифицирана, а при зърнените култури от Бразилия се прилагат пестициди, които в ЕС не са разрешени.

Опасения за здраве и пазарна конкуренция

Според браншовите представители основният риск е двойният стандарт в производствените норми. Те предупреждават, че по-евтината продукция, отглеждана при различни, по-либерални режими, може да „наводни“ европейските пазари и да доведе до обезценяване на труда на фермерите, които спазват рестрикциите на ЕС.

Симеонова заяви, че не приема аргументите, че западноевропейската индустрия е единодушно зад споразумението. Тя подчерта, че ползите от сделката ще бъдат в полза на тежката индустрия — например автомобилостроенето и химическия сектор — докато земеделието остава в неравностойно положение.

Застрашени сектори

Най-уязвими според нея са сектори като производството на говеждо и пилешко месо, както и зърнопроизводството, които могат да понесат директна конкурентна и качествена заплаха от засилен внос.

Контрол и разходи за анализи

Симеонова изрази сериозен скептицизъм към способността на европейските контролни органи да провеждат достатъчно проверки при огромните обеми внос. Тя посочи високите разходи за лабораторни анализи като ключово препятствие: „Една проба за ГМО е 600–700 лева, същото е за пестицидите,“ каза тя, като подчерта, че подобни такси затрудняват масовата проверка.

Тази финансова преграда поставя под въпрос ефективността на контрола и възможността да се осигури равнопоставеност между вносната и местната продукция.

Политическо напрежение и реакции в Брюксел

Скандалът прерасна и в политическа конфронтация. Докато част от българските евродепутати подкрепят споразумението, представителите на бранша у нас се чувстват нечути и дезориентирани. Албена Симеонова организира призив за директни срещи в Страсбург, където над 150 български земеделци се събират, за да изразят протест срещу сделката.

Тя похвали поведението на групата на Зелените в Европейския парламент, която според нея е последователно против споразумението и ще гласува „против“, защото „чуват, питат, интересуват се и четат“.

Българското биопроизводство: бюджет и предизвикателства

Към 2026 г. секторът на биопроизводството в България получава частична подкрепа чрез пренасочване на средства. За компенсаторни плащания в биологичното животновъдство е отделен бюджет от 80 милиона евро, което според Симеонова дава „глътка въздух“ на сектора.

В същото време тя изтъкна, че 2025 г. е била много тежка година за фермерите заради измръзвания, градушки и проблеми с реализацията на продукцията. Личният пример на Симеонова като лозар бе непродадено вино от миналата година и недостатъчен национален маркетинг, което според нея налага по-стабилна държавна политика за подкрепа на износа и пазарното присъствие на българските биопродукти в чужбина.