Фики Стораро: Баща ми не е избирал жена ми, семейството е пред всичко

Вяра, възпитание и мироглед

Фики Стораро обяснява защо го възприемат като възпитан човек: не става дума за показност или стратегия, а за вътрешна вяра. В интервю за подкаста „Храмът на историите“ той казва, че носи „добра душа“ и че това е свързано с неговата силна вяра в Бога. За него вярата е практическа рамка, която определя приоритетите му: добротата е цел и начин на живот, а материалните придобивки нямат крайна стойност.

От тази перспектива той обръща внимание върху преходността на вещите и успехите. „Всичко остава тук — успехи, злини, диаманти, къщи. Всичко е временно“, посочва певецът и извежда ясен извод: да се стремиш към доброта, честност и вяра в Бога, защото само Той е пътят към истинското добро.

Семейство, партньорство и ролята на бащата

Стораро категорично отрича спекулациите, че баща му е избирал жените на синовете си — „Това е супер грозна лъжа“, казва той. Говори за собственото си семейство с благодарност и определя себе си като „късметлията, който е срещнал любовта“. Смята, че славата не пречи на истинската връзка, ако човек намери „правилния човек“, а първите трудности в началото са преодолени и вече е постигнал баланс.

Като родител той се самоопределя опростено и ясно: „Аз съм добрият полицай“. За сина си Тони разказва с усмивка — детето проявява ранна страст към китайския език и култура и е записан в китайско училище, където е сред отличниците в класа. Семейството и децата са център на живота му: „Те са моята амбиция, моята любов и смисълът, заради който се трудя и преживявам всички безсънни нощи“.

Тежестта от фамилията също не е чужда на Фики — името Стораро носи отговорност, която той е поемал с гордо вдигната глава.

Лична ранимост и образът на сцената

Зад публичния образ певецът пази своята чувствителност. Той признава, че често се сдържа, за да не се разплаче — от любовна песен, от чужда съдба или болка. Въпреки физическата форма и натрупаната мускулатура, Фики говори за „крехко и малко сърце“ и не смята ранимостта за слабост, а за благословия, която му позволява да бъде емоционален музикант.

Една от най-тежките теми за него е загубата на дядо му, на когото е кръстен. Тя дошла внезапно след инсулт, от който първоначално оцелява, а след това се разболява от панкреатит и умира в рамките на ден. Останало му е съжалението, че не е успял да го помоли „да остане още малко“.

Музика, жанрове и публични очаквания

Стораро не крие вътрешните си музикални дилеми — все още не е сигурен дали иска да остане само в поп-фолка. Той описва раздвоението между стиловете и реакциите на аудиторията: има фолклорни и поп песни, които смята за красиви, но имат малко гледания, докато „Skibidi dop“ е събрала 40 милиона. Този дисбаланс го обърква и го кара да си представя, че ако зависеше само от него, щеше да пее соул, поп и фолклор — музика, която може да слуша предимно сам.

Дуетът с Маги Джанаварова е пример за това противоречие: песента била създадена с много любов, но не постигнала популярността на комерсиалните поп-фолк хитове. Фики констатира, че хората често търсят това, което е масово, и че стойностната музика днес бива оценявана все по-малко.

По повод възможно участие в Евровизия той заявява, че би представил страната си със самочувствие и би излязъл с „съвсем различна музика“ — възможно най-достойна и ориентирана към широката публика.

Брат, съвети и зрелост

Разликите между него и брат му често са тема на разговори, но Фики вижда характера като нещо, с което човек се ражда — орисия, дадена от Господ. За брат си Емрах говори с грижа: признава добрите му качества, но описва някои постъпки като импулсивни, свързани с нуждата да демонстрира. Неговият съвет е прост — „бъди по-скромен, това е временно“. За него зрелостта се проявява чрез думите и отговорността, която човек носи.