Оформя се „Съветът за мир“ за Газа на фона на израелски скептицизъм

Международна инициатива среща резерви от Израел

Проектът за „Съвет за мир“, който президентът Доналд Тръмп предложи за възстановяване и реорганизация на Ивицата Газа, привлича покани към редица световни лидери, но предизвиква необичайни възражения от страна на Тел Авив. Инициативата вече привлича аржентинския президент Хавиер Милей и канадския финансист Марк Карни като възможни учредители, а сред поканите са и ръководители като Реджеп Тайип Ердоган и Абдел Фатах ал‑Сиси, който обмисля участие.

Аржентинският президент публично благодари за поканата и заяви, че би приел ролята с чест. Канадски високопоставен представител потвърди, че Карни е приел поканата. Бразилски официален източник съобщи, че и президентът Луис Инасио Лула да Силва е получил покана.

В събота вечерта израелският премиер Бенямин Нетаняху остро разкритикува предложената структура. В изявление от неговия офис се посочва, че „съобщението относно състава на Изпълнителния съвет за Газа… не е било координирано с Израел и противоречи на неговата политика“, и премиерът е разпоредил външният министър да се свърже с държавния секретар на САЩ по въпроса.

Структура на изпълнителните панели

Белият дом обяви два изпълнителни панела, които да подготвят работата на по‑широкия съвет. В първия са посочени държавният секретар Марко Рубио, пратеникът за Близкия изток Стив Уиткоф, Джаред Къшнър и бившият британски премиер Тони Блеър.

Вторият панел, който според администрацията ще върши основната работа по трансформацията на Газа, включва министъра на външните работи на Турция и дипломат от Катар. Именно този втори комитет предизвика най‑силните възражения в Израел, защото Нетаняху и неговите съветници го смятат за твърде близък до „Хамас“ и съответно за риск да не отговори на израелските изисквания за оформяне на крайбрежната ивица.

В поканата, споделена от Милей, Тръмп описва инициативата като сбор на „изтъкната група държави, готови да поемат благородната отговорност да изградят траен мир“ и обещава, че партньорите ще се съберат „в близко бъдеще“. Той я определи и като „най‑великия и най‑престижен съвет, събиран някога, навсякъде“.

Планът за трансформация и ключовите пречки

Администрацията на Тръмп представя 20‑точкова програма за дългосрочна, вероятно десетгодишна, трансформация на силно повредената от войната Газа. Като част от следващите стъпки бе обявено формирането на 15‑членно технократско правителство, което да замени управлението на „Хамас“ в ивицата.

Главен изпълнителен директор на съвета е посочен българският дипломат Николай Младенов. В плана е предвидено и разполагане на международна стабилизационна сила от войски на различни държави, но засега не са ясни кои страни ще предоставят персонал и при какви условия. Белият дом заяви, че САЩ ще ръководят процеса дистанционно и няма да изпращат свои войски в Газа.

Най‑голямата пречка пред успешната реализация на амбициозния план остава отказът на „Хамас“ да се разоръжи. Според плана пълната демилитаризация и връщането на заложници или техните останки са ключови елементи за напредък; групировката не е изпълнила тези изисквания от влизането в сила на примирието.

Несигурности и потенциални последици

Израел предупреди, че може да възобнови военните действия, ако стабилизационните сили не успеят да принудят или убедят „Хамас“ да се разоръжи. Въпреки амбициите на администрацията в Белия дом, липсата на съгласие между ключовите страни и съмненията относно състава на изпълнителните панели оставят бъдещето на проекта несигурно.

Докато поканите се разширяват и ключови международни фигури се очертават като участници, остава открит въпросът дали предложената архитектура ще доведе до устойчиво и координирано решение за Газа или ще срещне нови конфликти между заинтересованите страни.