Бизнес

ЕС въвежда закон „Произведено в Европа“ срещу индустриален упадък

ЕС подготвя пакет от законови мерки, чиято цел е да задвижи възстановяването на индустрията в блока чрез приоритизиране на

ЕС въвежда закон „Произведено в Европа“ срещу индустриален упадък

ЕС подготвя пакет от законови мерки, чиято цел е да задвижи възстановяването на индустрията в блока чрез приоритизиране на европейските компании и по-строки условия за чуждестранни инвестиции. Инициативата представлява отчетлив завой от принципа на свободната търговия, който до момента беше водещ за европейската политика.

Основни предвиждания

Предложените правила предвиждат, че ключови чуждестранни инвестиции над €100 млн ще подлежат на специални изисквания. Тези условия включват задължения за технологичен трансфер, създаване на работни места в ЕС и установяване на партньорства или съвместни предприятия с европейски компании. Част от пакета е и проектозакон, обозначен като „Закон за индустриален ускорител“.

Системата поставя акцент върху това държавите членки да вземат предвид не само цената при избор на доставчици, но и произхода на компонентите и ефекта върху местната индустриална база. Това означава, че при обществените поръчки най-ниската цена вече няма да е единственият критерий — например при купуване на нови автобуси ще се изисква продуктите да съдържат минимален дял компоненти с европейски произход. За държави с действащи споразумения за свободна търговия се предвиждат изключения.

Мотиви: високи разходи и уязвими вериги на доставки

Предложението идва в контекста на продължаващ спад в индустриалното производство в Европа. Проектът посочва, че енергоемките сектори са особено засегнати от високите цени на горивата след руската инвазия в Украйна, а прекъсванията във веригите на доставки допълнително увеличават разходите за производство. Освен това се отбелязва доминацията на Китай в сегмента на новите чисти технологии, което поставя европейските предприятия в неблагоприятна позиция спрямо конкурентите.

В документа се цитира: „Комбинацията от високи енергийни цени, необходимостта от мащабни инвестиции в декарбонизация и нелоялната глобална конкуренция поставя енергоемките индустрии в неблагоприятна позиция, а признаците за индустриален упадък се множат.“ Според проекта икономическата сигурност на Съюза изисква укрепване на устойчивостта на веригите за доставки и защита на единния пазар и индустриалния капацитет.

Вътрешни спорове и опасения от протекционизъм

Планът предизвика разногласия вътре в институциите на ЕС. Някои служители на блока предупреждават, че мерките могат да прераснат в прекомерен протекционизъм и да навредят на конкуренцията и международните отношения. Висши дипломати от държави със сходни позиции също призовават към предпазливост и към това да не се предприемат прекалено рестриктивни стъпки в името на възстановяването на индустрията.

Един от служителите, участвали в обсъжданията, е казал, че е срещнал по-малко съпротива към идеята в Китай, отколкото в части от самата Комисия, което подчертава сложността и вътрешните противоречия около предложението.

Представител на Европейската комисия не отговори веднага на искане за коментар.

Публични поръчки, стратегически резерви и „зелен етикет“

Освен изискванията за чуждестранни инвестиции и приоритет за местни компании, в проектозакона са заложени още мерки за повишаване на устойчивостта. Предвидена е възможност за създаване на „центрове за складиране“ на внасяни критични суровини, с цел подобряване на готовността при бъдещи смущения във веригите на доставки.

Правилата включват и мерки за ускоряване на реализацията на нови проекти, както и въвеждане на нов „зелен етикет“ за стоманата, който би следвало да подпомогне местните производители и да стимулира екологично ориентирани инвестиции в сектора.

Следващи стъпки

Европейската комисия се очаква да представи окончателния вариант на пакета по-късно този месец. Проектът все още може да претърпи изменения в процеса на съгласуване между институциите и държавите членки, като ключовите дебати ще се водят около баланса между защитата на индустрията и риска от прекомерен протекционизъм.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *