24 642 чужденци регистрирани за работа в България през 2025 г.
Агенцията по заетостта е регистрирала общо 24 642 граждани на трети страни, които през 2025 г. са получили разрешения
Агенцията по заетостта е регистрирала общо 24 642 граждани на трети страни, които през 2025 г. са получили разрешения и регистрации за работа в България. Това е официалната справка на ведомството за издадените документи през годината.
В отчетите се посочва, че най-голям дял от тези чужденци са намерили заетост в традиционно трудоемки и сезонни сектори. Данните не дават подробен брой за всеки сектор, но идентифицират няколко основни направления, където е концентрирана работната сила от трети страни.
Основни сектори на заетост
Хотелиерство и ресторантьорство
Много от регистрираните работници са ангажирани в хотели и ресторанти, където търсенето на сезонна и целогодишна работна ръка остава високо. Секторът включва позиции в обслужването, кухни, поддръжка и друго персонално обслужване.
Селско и горско стопанство
Селското и горското стопанство са сред най-често посочваните области за заетост. Там чуждестраните работници се включват в полски и стопански дейности, които често изискват временна, но интензивна работна сила, особено в периоди на прибиране на реколтата и селскостопански операции.
Строителство
Строителният сектор също фигурира като значим работодател на граждани от трети страни. Тук те заемат позиции, свързани с довършителни работи, монтажни дейности, помощен персонал и други функции, необходими за реализиране на строителни проекти.
Други области с регистрирани работници
Част от чужденците са били заети и в здравеопазването, където разнообразието от професии включва подпомагащи и медицински дейности. Търговията и транспортът също са сред секторите, в които са регистрирани чуждестранни работници, покривайки позиции от логистика до обслужване на клиенти.
Промишлеността е посочена като още един сектор с ангажирани чуждестранни служители, а част от лицата са заети в дейности, свързани със създаване и разпространение на информация и творчески продукти. Това показва, че заетостта на гражданите на трети страни не е ограничена само до традиционно физически натоварени работни места, а обхваща и по-специализирани и творчески професии.
Форма на документите: разрешения и регистрации
Отчитайки характера на данните, става ясно, че във ведомствените справки се включват както издадени разрешения за полагане на труд, така и съответните регистрации. Комбинацията от двата вида документи е показателна за различните правни основания и процедури, чрез които чужденците получават възможност да работят в страната през 2025 г.
Последващите анализи и дискусии по темата биха изисквали разграничение по видове разрешения, продължителност и конкретни професионални категории, но в наличните ведомствени данни основният акцент е върху общия брой и разпределението по икономически сектори.
Заключение
През 2025 г. България е регистрирала 24 642 граждани на трети страни с издадени разрешения и регистрации за работа, като най-широко са представени хотелиерството и ресторантьорството, селското и горското стопанство и строителството. Други сектори като здравеопазване, търговия, транспорт, промишленост и дейности, свързани с информация и творчество, също привличат част от тази работна сила.



