Българските фермери в общоевропейски протест срещу ЕС–Меркосур

Българския аграрен сектор се присъединява към европейски протест

Българските фермери ще участват в общоевропейската мобилизация срещу търговската сделка между Европейския съюз и Меркосур. Производители у нас предупреждават, че отварянето на пазара за Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай може да доведе до натиск от страни с по-ниски екологични стандарти и значително по-ниска себестойност на продукцията.

В предаването „България сутрин“ бившият заместник-министър на земеделието Светлана Орманова описа споразумението като сериозна либерализация, която ще позволи внос на много продукти при занижени или липсващи мита. По думите ѝ това би улеснило агресивно навлизане на стоки от Меркосур на европейските пазари и би подкопало позицията на местните производители.

Кои продукти са засегнати и какви са обещаните мерки

Орманова посочи, че в списъка със 24 чувствителни позиции влизат говеждо, птиче месо, яйца, захар, мед, царевица, мляко на прах, ориз и други селскостопански стоки. Това са продукти, които днес се внасят с мита и при промяна на тарифите могат да станат по-евтини от местните.

Европейската комисия е предложила защитни мерки под формата на квоти за тези чувствителни продукти. Механизмът предвижда спиране на вноса, ако обемът в рамките на квотата е значителен и предизвика спад на цените в ЕС с над 5% спрямо вътрешните нива. Въпреки тези гаранции обаче, фермерите изразяват сериозно недоверие към институциите и механизмите за защита.

Страхове за пазари, диалог и конкурентоспособност

Главният секретар на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Марк Цеков заяви, че основната тревога е възможната загуба на пазари. Той подчертa, че в сектора има огромно недоверие към институциите и критикува липсата на диалог със земеделските организации по време на преговорите.

Цеков напомни и за допълнителните разходи, които произтичат от европейските изисквания: регламенти за външния вид на плодове и зеленчуци, санитарни и други стандарти, които увеличават себестойността на продукцията. Като пример той посочи регламенти, свързани с допустимата форма на краставиците, които влияят на крайния разход за производство.

Неизбежен внос и търсене на адаптирани защитни механизми

И Орманова, и Цеков са на мнение, че значителен внос от страните от Меркосур е неизбежен, но предизвикателството е да се намерят работещи адаптирани механизми за защита на европейските фермери. Цеков каза, че малък процент от стопаните подкрепят споразумението, докато мнозинството са против.

Орманова изрази притеснение, че дяловете, които българските производители са изградили на европейските пазари, могат да бъдат загубени. По думите ѝ целият аграрен сектор ще премине през „катарзис“, чиито реални щети ще станат ясни едва при започване на по-интензивен внос.

Приоритет: хранителна сигурност и суверенитет

Марк Цеков призова земеделието да бъде приоритизирано и да се мисли в посока гарантиране на продоволствена сигурност и хранителен суверенитет. И двете страни на дебата – институциите и производителите – ще трябва да търсят решения, които да балансират открития пазар и запазването на конкурентоспособността и регионалните капацитети за производство на храни.

Фермерите у нас вече се готвят да се включат в предстоящите акции, като настояват за по-ясни и ефективни защитни механизми, както и за по-широк и прозрачен диалог по съдържанието и имплементацията на споразумението.