Проф. Пламен Киров: След върнатия проучвателен мандат няма срокове

Проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право, коментира правната рамка след последните промени в Конституцията и обясни следващите стъпки в ситуацията с връщането на последния проучвателен мандат. Според него изменението премахва определени времеви ограничения, което променя процедурата за формиране на изпълнителна власт в този етап.

Какво следва

След промяната в основния закон, при връщането на последния проучвателен мандат вече не съществуват конкретни срокове за действия. Това означава, че следващият формален ход е президентът да предприеме нови консултации с парламентарните групи. Проф. Киров отбеляза, че подобни разговори вече са били проведени преди Нова година, но въпросът е какво ще доведат следващите консултации, когато се предприемат в тази нова правна обстановка.

Ролята на парламентарните групи и на президента

Проф. Киров подчертава, че при новия кръг консултации интересът вече няма да е в предлагането от парламента на кандидат за министър-председател, а в действията на държавния глава. По думите му парламентарните групи „нямат отношение“ към избора на служебен премиер в смисъла на директно предложението на определен политически кандидат. Президентът носи основната отговорност да прегледа възможните варианти и да провери готовността на отделни лица да поемат поста.

Кой може да бъде служебен премиер

Проф. Киров използва образния израз „домовата книга“, за да опише списъка с потенциални кандидати, които президентът може да разгледа. Той обясни, че държавният глава трябва да се свърже и да разговаря с хората от този списък, за да установи дали някой е склонен да приеме мандата за служебен министър-председател. Така се очертава процес, в който инициативата е в ръцете на президента и самите кандидати, а не в парламентарните формации.

Процедура за назначаване на служебно правителство

Според проф. Киров след като президентът установи кой е готов да поеме длъжността, следващата стъпка е провеждането на консултации с този потенциален служебен премиер. След тези разговори, и въз основа на предложението на одобрения кандидат, президентът има правомощието да назначи служебно правителство. Тази последователност — преглед на кандидатите, контакти с възможните претенденти, консултации с одобрения кандидат и назначаване на кабинет — е в центъра на описаната от проф. Киров процедура.

Значение на премахнатите срокове

Липсата на законово определени срокове при връщането на последния проучвателен мандат променя динамиката на политическия процес. Проф. Киров посочи, че това дава на президента по-голяма гъвкавост при търсене на подходящ кандидат и формиране на служебен кабинет, но също поставя акцент върху необходимостта от прозрачни и аргументирани решения в контактите с потенциалните министър-председатели.

В заключение, според проф. Пламен Киров, ключовият елемент от сегашната ситуация е процедурната роля на президента: именно той преглежда възможните варианти, води разговори с хората, които могат да заемат поста, и в крайна сметка на основание предложение от избрания служебен премиер назначава служебното правителство.