Частните пари от $1,2 трлн от Китай променят световните пазари

Мащабът на преноса на капитали

Рекордният търговски излишък на Китай от около $1,2 трилиона миналата година се оказва двигател на значителен поток от капитали към световните пазари. Вместо да останат в ръцете на централната банка, около две трети от чуждестранните активи, свързани с този излишък, са били усвоени от компании, частни лица и държавни кредитори. Инвеститорите от т.нар. неофициален сектор на Китай увеличиха притежанията си в чужбина с над $1 трилион през първите девет месеца на годината според наличните данни от регулатора на валутния пазар.

Къде отидоха парите

През периода частните покупки на чуждестранни ценни книжа скочиха с около $535 милиарда — включително американски акции, европейски облигации и взаимни фондове, изчисляват анализи на Bloomberg. Това ускорение на потоците до септември надминава всяко годишно увеличение от последните две десетилетия и значително превъзхожда разходите за преки инвестиции в изграждане на фабрики и логистика в чужбина. Към края на септември неофициалните чуждестранни активи достигнаха около $7,8 трилиона.

Механизмът на трансфера

Процесът често заобикаля официалния баланс на Народната банка на Китай (НБК). Износителите вече могат да паркират доларовите си приходи при търговски кредитори или да ги запазят в счетоводните си книги, вместо да ги продават на властите за юани. Също така НБК е свързвана с използване на валутни суапове чрез големи държавни банки, което прехвърля доларова ликвидност от централната банка към банковите баланси. Според Джордж Магнус, тези активи вероятно са в щатски долари или „клонинги“ като австралийския, канадския долар или йената.

Промени в ролята на Китай и интермедиаторите

С разрастването на частното присъствие Китай увеличава влиянието си върху глобалните капиталови потоци. Портфейлните инвестиции от Китай се разпространиха и в пазари като САЩ, където инвеститори в Хонконг и Белгия бяха сред купувачите на американски акции. Брад Сетсер отбелязва, че възвръщането на доларите в банковите книги на големите търговски банки ще ги направи по-активни на различни краткосрочни пазари за финансиране в долари.

За първи път чуждестранните активи на неофициалния сектор надминаха общия външен дълг на Китай, а през 2025 г. този сектор се превърна в нетен кредитор, посочват изчисления. Икономисти от Bank of China International Securities, сред които Гуан Тао, смятат, че това може да е началото на прехода към „зряла нетна кредиторска нация“ и засилва чувствителността на частния сектор към поскъпването на юана.

Рискове: репатриране и волатилност

Рязко поскъпване на юана може да отключи масови репатрирания. Ако инвеститорите побързат да превърнат офшорни доларови активи в юани, това може да предизвика „верижна реакция“ — повече търсене на юани, по-нататъшно поскъпване и риск от балони в активите, предупреждава Пейцян Лиу от Fidelity International. Примери вече има: според данни, публикувани в декември, Китай е регистрирал приток от $128 милиарда — най-големият от 2015 г., на фона на увеличено конвертиране на чуждестранна валута в юани.

Стивън Джен предупреждава за „лавина“, която валутните резерви в чужбина биха могли да предизвикат, и че сегашната валутна стабилност може да доведе до по-голяма волатилност утре. За останалите пазари бързото завръщане на тези средства би могло да свие ликвидността, да предизвика рязка разпродажба на рискови активи и да вдигне глобалните разходи по заеми.

Дългосрочна перспектива

Промяната в каналите на натрупване и инвестиции не е еднократен ефект. Тя се засили след политическия обрат в САЩ през 2024 г., който ускори стратегията на Пекин да „съхранява чуждестранна валута при народа“. Докато търговският излишък на Китай остане висок и вътрешното търсене слабо, според оценки финансовите отливи и натрупването на неофициални чуждестранни активи вероятно ще продължат да влияят значително върху световните пазари.